Обществен договор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 2:
'''Общественият договор''' е предимно [[право|правно]] [[понятие]], превърнато в [[теория на правото]] през [[XVII век|XVII]] - [[XVIII век]]. С идеята, която носи той, се поставя началото на дългия път на модерния конституционализъм към демократичната и правова държава.
Най-известни модерни представители на ''теорията за обществения договор'' са '''Томас Хобс''', '''Джон Лок''' и '''Жан-Жак Русо''', независимо от разликите в техните идеи бихме могли да извлечем две общи за всички тях характеристики. Първо, основополагащата идея за '''равенството на човешките същества''', която е свързана с понятието естествено състояние като опозиция на гражданско общество. Същността на това равенство е в равната свобода, която всеки индивид притежава по природа като естествено състояние. Въпреки различните качества, които се приписват на човешките същества в естественото състояние, класиците на обществения договор единодушно твърдят, че всеки притежава равно количество свобода. Второ, политическото тяло, или '''държавата, се основава чрез акт на съгласие''', дадено от индивидите, които ще бъдат неговите бъдещи членове. Следователно съгласието не е просто договор между управляващи и управлявани
На база [[идея|идеите]] на [[софизъм|софистите]] [[Сократ]] и [[Епикур]], [[Томас Хобс]] (1588-1679) в „''Левиатан''” (1651) приема, че хората съзнателно са приели [[държава]]та като форма на организация на [[общество]]то за осигуряване собствената си безопасност, частна собственост и лични права. Хобс определя държавата (''civitas'') като мнозинство от хора, обединени чрез спогодба (договор) в едно лице, за чиито действия носят отговорност те. Отдавайки естественото си право (свободата човек да има право над всичко и да защитава живота и собствеността си с всевъзможни по негово убеждение средства) в полза на държавата, те си осигуряват '''мир и обща защита'''. По този начин се отказват от естественото състояние на „''войната на всеки срещу всеки''”.
Джон Лок (1632- 1704) определя две основи на човешката общност
[[Жан-Жак Русо]] (1712-1778) в двете си съчинения „[[Разсъждение за произхода и основите на неравенството между хората]]“ ([[1754]]) и най-вече в „[[За обществения договор]]“ ([[1762]]) доразвива теорията за обществения договор, превръщайки я в един от трите [[постамент]]а на теорията на правото на [[Френска правна школа|Френската правна школа]] в епохата на [[Просвещение]]то и във времето непосредствено преди т.нар. [[Велика френска революция]]. Русо отправя призив за реконстроиране на обществото чрез нов доброволен, всеобщ, еднакъв за всички обществен договор. „''Да се намери форма на съдружие, която да защитава и закриля с цялата обща сила личността и имота на всеки член на съдружието и чрез която всеки се обединява с всички, но слуша себе си и остава свободен както преди''.” Единствената клауза, която притежава този пакт е
'''Общественият договор''', принципът на [[разделение на властите]] на [[Шарл Монтескьо]] и теорията за [[естествени права|естествените права]] с техните [[граждански свободи]] се превръщат в "трите кита", в своеобразна "[[Света Троица]]" на правната теория формирала съвременната [[система на правото]].
Ред 18:
== Източници ==
* [http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=28 Жан-Жак Русо и принудителното въвеждане в състояние на гражданска свобода]
* Томас Хобс
* Лок, Джон. В Михайлова, Екатерина. Парламентаризъм и правова държава в България. С. 2004; с. 12
* Русо, Ж.-Ж.
== Вижте също ==
|