|
След една нова нещастна (и за негово съжаление платоническа) любов, той се изживява като създател на една нова, „позитивна религия“. Последните години от живота му са белязани от нарастващо умопомрачение.
== Общ еволюционен закон -– "закон за трите стадия" ==
В програмната си книга „Духът на позитивната философия“ ([[1844]]) Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.
* '''Теологичен стадий''' —– хората използват понятието за бог като обяснителна хипотеза. Те упорито се опитват да постигнат абсолютното знание, а първопричините за явленията обличат в човешки образи. Самият теологичен стадий се дели на три степени.
** [[Фетишизъм|Фетишизмът]] е предизвикан от това, че фантазията на човека все още е твърде слаба, за да излезе извън пределите на явленията, затова човек се прекланя на [[фетиш]]и – предмети, на които са дават човешки черти.
** [[Политеизъм]] —– хората започват да обличат първопричините за явленията в човешки образи и да измислят богове.
** [[Монотеизъм|Монотеизмът]] се характеризира с това, че първопричините се структурират, измежду тях се отделят главни и второстепенни, докато най-накрая не се открива главната първопричина – Единният [[Бог]]. Именно тази степен получава името монотеизъм.
* '''Метафизичен стадий''' —– хората все така се стремят да познаят началото и предназначението на нещата, но мястото на боговете се заема от абстрактни същности. Мястото на Единния Бог заема [[природа]]та, която Конт определя като „смътен еквивалент на универсалната връзка“. Именно в езика на позитивистите метафизиката придобива негативен оттенък, доколкото същността и прословутата природа на нещата се оказват плод на безпочвена фантазия, макар и да са изразени в строга логична форма.
* '''Позитивен стадий''' —– тук единствена форма на знание става научното знание. Човечеството става достатъчно „възрастно”, за да признае мъжествено относителността (релативността) на своето познание. В този аспект позитивизмът преодолява характерния за Научната Революция от епохата на [[барок]]а оптимизъм. Втора важна черта на научното знание е [[емпиризъм|емпиризмът]] – въображението строго се подчинява на наблюдението. Тук Конт повтаря идеята на [[Френсис Бейкън]] за това, че фундамент на знанието трябва да стане провереният [[опит]]. Учените трябва да търсят не същността на явленията, а тяхното отношение, изразено с помощта на [[закон]]и – постоянни отношения, съществуващи между фактите. Още една черта на научното знание е прагматизмът. Учените престават да са ерудити и енциклопедисти. С една дума, знанието става ''позитивно'': полезно, точно, достоверно и утвърдително.
== Външни препратки ==
| 