Авъл Габиний: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-генерал +военачалник)
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{към пояснение|Габиний|Габиний}}
[[FileФайл:Aulus Gabinius.jpg|мини|[[Тетрадрахма]] от Сирия за проконсул Авъл Габиний]]
'''Авъл Габиний''' ({{lang-la|Aulus Gabinius}}; † [[48 пр.н.е.]] или началото на [[47 пр.н.е.]] в [[Солин|Салона]]) е [[Римска империя|римски]] политик и военачалник. Той е привърженик на Цезар и важна личност през последните години на [[Римска република|Римската република]].
 
Ред 7:
През [[61 пр.н.е.]] той става [[претор]]. През [[58 пр.н.е.]] той e [[Консул (Древен Рим)|консул]] заедно с [[Луций Калпурний Пизон Цезонин]] и помага на [[Публий Клодий Пулхер]] в изпращането на [[Цицерон]] в изгнание.
 
През [[57 пр.н.е.]] е [[проконсул]] на [[Сирия]]. Помпей го изпраща в [[Египет]], за да сложи отново на [[фараон]]ския трон [[Птолемей XII]]. В неговото отсъствие Сирия е нападната от банди на крадци. Александър, син на [[Аристобул II|Аристобул]] се опитва да смъкне вишия жрец на [[Юдея]] [[Хиркан II]]. Габиний успява да сложи отново ред в провинцията.
 
Затова, че e напуснал провинцията без заповед от [[Сенат]]а и [[Сибилски книги|Сибилските книги]] e съден за предателство (''majestas''), но е обявен за невинен.
Заради изнудване (''repetundae'') e осъден, че е взел 10.000 [[талант]]и от фараона. Проверката на ставането му на консул (''ambitus'') е прекратена.
Габиний отива в изгнание, имуществото му е конфискувано.
 
След избухването на [[Гражданска война на Цезар|гражданската война]] през 49 пр.н.е. [[Юлий Цезар|Цезар]] го вика обратно и той започва да му служи.
След [[битката при Фарсала]] той трябва да закара нови войски в [[Илирия]]. По земния път е нападнат от [[Далмация|далмацидалмаците]]те, но успява да стигне до Салона. Там се защитава от нападението на помпеянския военачалник [[Марк Октавий (едил)|Марк Октавий]].
Габиний се разболява и умира след няколко месеца през 48 пр.н.е. или в началото на 47 пр.н.е.
 
== Литература ==
* Erwin Bähr: Aulus Gabinius. In Johann Samuel Ersch, Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste. ADEVA, Graz 1990, ISBN 3-201-00093-0
* Giuseppe Stocchi: Aulo Gabinio e i suoi processi. Landi, Florenz 1892
 
 
{{Римски консули 75—51 пр.н.е.}}
 
[[Категория:Народни трибуни]]
[[Категория:Римски републикански консули]]