Уикипедия

Одринска българска мъжка гимназия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал
м замяна с n-тире
Ред 19:
 
== Местонахождение ==
Сградата на Българската одринска мъжка гимназия се намира в западната част на града на ул. "Мумджулар" (Mumcular Sokak) при пресичането ѝ с бул. "Топкапи" (Topkapi cadessi) в стария квартал "Калето" (Kaleiçi) -– сега Чаушбей (Çavuşbey Mh). Днес сградата е държавен турски училищен пансион (Shçek Edirne Erkek Yetiştirme Yurdu). GPS 41,677816 26,547149.<ref>[http://www.panoramio.com/photo/2233254 сградата на Българската одринска мъжка гимназия днес]</ref>
 
== Дейност ==
Ред 28:
До учебната 1881-1882 г. училището било начално. През учебната 1885-86 г. се открива първият гимназиален клас,<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/1684 Култура, Бр.42/(2051), 23.10.1998, Бр.47(2056)/27.11.1998]</ref><ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2056/t_gimn.htm]</ref> от 1891 година училището се превръща в гимназия с 4 гимназиални класа. От 1896 тя носи името на видния възрожденец д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и покрива част от материалните си нужди от ежегодните лихви на завещаните от него пари за учебни цели.
 
През учебната 1896 -1897 година учебното заведение открива V клас, а от следващата учебната година с откриването на VI клас тя се нарича "Българска мъжка педагогическа гимназия Д-р Петър Берон". От учебната 1898 -– 1899 година гимназията става пълна със седем класа. Наречена е педагогическа, защото в V и VI клас се изучава педагогика по три часа седмично.<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.</ref>
 
Гимназията подготвя учители за българските училища в Тракия. Към нея има пансион, ученически хор и ученически оркестър. По това време българското девическо [[класно училище]] в града се развива в шестокласна [[Одринска българска девическа гимназия|девическа гимназия]], която носи името на патриота [[Янко Касъров]] - богат българин от [[Копривщица]]. Той завещава спечелените от него средства в [[Румъния]] за българската просвета в Одрин.<ref>Темелски, Христо. „Тържествувай българский народ“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2010, стр. 19.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/kn/knodrin.html „Спомени на Коста Николов“]</ref>
Ред 56:
 
== Преподаватели ==
* {{флагче|България}} [[Тодор Танев (учител)|Тодор Танев]] към (1900) -– директор
* {{флагче|България}} [[Антон Стоилов]] (1904) -– директор
* {{флагче|България}} [[Васил Йорданов]] (1905-1910)- директор
* {{флагче|България}} [[Георги Аянов]]
* {{флагче|България}} [[Димитър Китов]]
* {{флагче|България}} [[Димитър Мирчев]] (1911-?) -– директор
* {{флагче|България}} [[Иван Кюлев]] -– ученически хор
* {{флагче|България}} Йордан Анастасов от Кратово<ref>Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 -– 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 60.</ref>
* {{флагче|България}} [[Коста Николов (просветен деец)|Коста Николов]] (1904-1911) -– психология, логика и етика
* {{флагче|България}} [[Михаил Балджиев]] -– ученически оркестър
* {{флагче|България}} [[Петър Мърмев]]
* {{флагче|България}} [[Спас Мартинов]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Одринска_българска_мъжка_гимназия“.