Дедино (община Конче): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
== География ==
Селото е на превала на планината [[Смърдеш (планина)|Смърдешник]] между Радовишкото поле и горното течение на [[Крива Лъкавица]], на 610 m надморска височина. От град [[Радовиш]] селото е отдалечено на около 10 km и лежи на пътя Радовиш–Конче. Землището е голямо и обхваща 22,1 km<sup>2</sup>, от които гори 1,338,8 ha, обработваемо землище 592,6 ha и пасща 248,1 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=590 | заглавие= Дедино |достъп_дата = 2018-11-16 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Мој Роден Крај |език= |цитат= }}</ref> Селото има две махали – Горна и Долна.
== История ==
[[Файл:ЕкспедицијаЛакавичко 210.jpg|ляво|мини|Църквата „Свети Атанасий“, разположена в северния край на Горната
Към края XIX век Дедино е чисто българско село, числящо се към [[Радовиш]]ка кааза на Османската империя. В селото е основан комитет на [[
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година селото (''Д{{Уникод|ѣ}}дино, Д{{Уникод|ѣ}}динье'') има 700 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|234}}</ref> В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Дедино (Ddino) има 800 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 138 – 139.</ref>▼
▲В селото е основан комитет на [[ВМОРО]]. През август 1897 година в селото избухва [[Радовишка афера|Радовишката афера]]. На 25 август 1897 година в селото са убити от организационни хора двама колджии за тютюн. При последвалите обиски властите намарат в къщата на поп Петър торбичка съ патрони, а в други къщи — няколко пушки. Предприемат се масови арести и изтезания, които засягат 120 души. От тях 28 са осъдени от скопския съд на 3 до 101 година затвор, а шестима умират в затвора [[Куршумли хан]] преди разглеждането на делото. Двойното убийство е подведено като криминално престъпление и последиците му се ограничават само в Дедино и [[Инево]].<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 75.</ref>
▲В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година в Дедино (Ddino) има 800 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 138 – 139.</ref>
Църквата „[[Свети Никола (Дедино)|Свети Никола]]“ е изградена в 1910 година.<ref name="Брегалничка епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=63:2009-12-19-06-51-28&catid=35:2010-01-15-21-58&Itemid=55 | заглавие = Ињевско-конченска парохија | достъп_дата = 30 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Брегалничка епархија | език = | цитат = }}</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 23 души от Дедино са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.841.</ref>
В началото на XXI век в селото работи основно училище до IV отделение. Освен „Свети Никола“ в селото има и църква „Свети Атанасий“ и два параклиса, посветени на Света Богородица, както и параклиси „Свети Георги“ и „Свети Илия“<ref name="Мој Роден Крај"/>
== Личности ==
| |||