Околоносни синуси: Разлика между версии

<div style="text-align:center;">[[Файл:Paranasal_sinuses_numbers.svg|385px]]<br>'''Околоносни синуси:''' 1 -– Челни, 2 -– Решетъчни, 3 -– Клиновидни, 4 -– Горночелюстни</div><br />

'''Горночелюстните синуси''' ({{lang-la|sinus maxillaris}}) са най-големите околоносни синуси, намиращи се в тялото на [[горна челюст|горната челюст]]. Представляват чифтна кухина с форма на тристенна [[пирамида]], с основа насочена към носната кухина. Костният им отвор ({{lang-la|hiatus maxillaries}}) е частично покрит от кости и лигавица. Връзката с носната кухина се осъществява чрез малко отвърстие – ''полулунен отвор'' ({{lang-la|hiatus semilunaris}}), което се отваря в средния носов ход. Тези синуси са твърде разнообразни по форма и големина. Характерно за тях е, че [[зъб]]ите на горната челюст се вдават в кухината и, като се изолират от [[лигавица]]та на пазухата чрез тънка костна пластинка с дебела около 1 -– 2 mm.

'''Клиновидните синуси''' ({{lang-la|sinus sphenoidalis}}) представляват чифтна кухина, разположена в тялото на [[клиновидна кост|клиновидната кост]]. Тези два синуси се намират под [[турско седло|турското седло]], където е и [[хипофизна жлеза|хипофизната жлеза]]. Разделени са един от друг посредством преграда – ''septum sinuum sphenoidalium'', която както при челните синуси е доста често асиметрична, поради което и големината на клиновидните синуси е различна. Всеки синус се свързва с носната кухина чрез отвора си (''aperturа sinus sphenoidalis''), който излиза над ''горната носна раковина'' ({{lang-la|concha nasalis superior}}) в клиновидно-решетъчното вдлъбване -– ''recessus spheno-ethmoidalis''.