Олигархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (г.. --->г.)
м замяна с n-тире
Ред 13:
По време на президентството на [[Борис Елцин]] в [[Русия]] думата "олигарх" придоби нов смисъл. Част от бившия комунистически елит, подпомаган и в активно взаимодействие с тайните служби сложи ръка на държавната собственост, която в Русия и България надхвърляше 95% от всички активи на държавата, посредством поредица правителствени постановления и актове на така наречената "приватизация". Приватизацията в България, поради високия процент на държавната собственост, премина по аналогична схема като тази в Русия. Включително разрушаването на банковата система се извърши по едно и също време. Основните активи се трансформирараха в около 3000 крупни частни фирми, които притежават повече от 85% от активите на икономиката. На останалите над един милион дребни фирмички се падат едва десетина процента от общия стокооборот. Това състояние на икономиката компрометира така наречените "демократични реформи" и поставя под въпрос наличието на действителна демокрация в България. Затова и съвременното съдържание на думата "олигархия" има отрицателен и ретрограден смисъл, визирайки голямото разграбване на държавната собственост при разпада на бившия социалистически блок. "[[Корупция#Условия, благоприятни за корупцията|Либерализацията]]" на икономиката в отсъствието на каквито и да било пазарни механизми бе основният лост в ръцете на управляващите при "трансформацията" на държавната собственост в частна. Олигархията по правило съществува и се развива при наличието на неконтрулируема [[корупция]] в държавната власт допускана съвсем съзнателно от [[политически елит|политическите елити]].
 
Според Робърт Страбъл - младши, бързата ротация в управлението на една организация може да смекчи или дори да неутрализира напълно железния принцип на олигархията в законодателните органи на големите нации.
 
В края на 1990-те години терминът е въведен и в разговорния език, обикновено с ярко изразена негативна [[конотация]]; в руските средства за масова информация получава разпространение и ироничния термин „седмобанкерщина“ характеризиращ групата от седем крупни представитеи на руския финансов бизнес, притежаващи значителна политическа и икономическа власт, владеещи средствата за масова информация, негласно обединени за да осигурят преизбирането на [[Борис Елцин]] за следващия срок на президентските избори след 1996 г. Това са лицата:
 
# [[Борис Березовски]] ЛогоВаз
# [[Михаил Ходорковски]] Роспром Груп, Менатеп
# [[Михаил Фридман]] Алфа Груп
# [[Владимир Гусински]] Мост Груп
# [[Владимир Потанин]] Онексимбанк
# [[Александър Смоленски]] СБС Агро (''Банк Столичный'')
# [[Владимир Виноградов]] Инкомбанк
 
С идването на [[Владимир Путин]] на власт в Русия олигархията достига своя разцвет.<ref>[http://www.democracy.ru/article.php?id=990 Происхождение путинской олигархии. Президентское окружение: досье, связи, возможные назначения. Часть 1]</ref> Олигархическите средства за масова информация умело заменят думата „олигархия“ с „финансови магнати“ за да размият смисъла на истинския ѝ генезис свързан със злоупотребата на държавна власт с цел трансформиране на обществената собственост в олигархична.
Ред 29:
Американският професор [[Маршал Голдман]], автор на книгата „Petrostate: Putin, Power, and the New Russia(2008)“, въвежда термина „силогарх“ (от „силовик“), имайки предвид икономическия модел на путинизма, където значителни ресурси се контролират от бившите представители на спецслужбите.<ref>Marshall I. Goldman. Petrostate: Putin, Power, and the New Russia, Oxford University Press, May 2008.</ref>
 
В края на февруари 2009 г. руският политолог Дмитрий Борисович Орешкин казва: ''„Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализм, по определение нееефективен. Той е добър, когато имаш голямо количество нефт от сондите който трябва да разделиш <…> Рано или късно, този механизъм, базиращ се на преразпределение на готовите ресурси се изчерпва трябва да се измислят някакви нови видове ресурси, да се създава някакъв нов вид добавена стойност. А за това трябва не само да умееш да делиш, което умеят силоваците, а да умееш да създаваш нови. И ето от тук нататък тези неглупави, одарени, смели хора, които наричаме „олигарси“, не се вписват в строгата логика на необходимостта: измират като мамути, климатът се е сменил и са нужни по малки млекопитаещи, които са по-приспособени да си намерят прехрана. А те започват да гладуват, при това много бързо.“''“<ref>[http://echo.msk.ru/programs/politic/575272-echo.phtml Передача: Власть] „Эхо Москвы“ 27 февраля 2009.</ref>
 
Американския вестник [[New York Times]] [[7 март]] 2009 г. написа, че [[руските олигарси]] скоро ще се лишат от своите огромни състояния: световната финансова криза заплашва да ги изхвърли на бунището на историята<ref>[http://newsru.com/finance/09mar2009/last_days.html NYT: кризата може да изхвърли руските олигарси на „бунището на историята“] [[NEWSru]] 8 март 2009.</ref>
 
През март 2010 г. броят на милиардерите в Русия почти се удвои: 62-ма срещу 32-ма през 2009 г. Най-богатият руснак Владимир Лисин заема 32-ро място в общата класация с $15,8 млрд. От бившите руски олигарси, които вече не са милиардери е известния Борис Березовски. Той е добър пример за това, че милиардерът става олигарх едва когато поеме монопол върху изпълнителната и законодателна власт<ref>[http://www.democracy.ru/article.php?id=650 Путин займет место Ходорковского]</ref>.
Олигарси има не само в Русия а и в почти всички страни с демократична форма на управление. Милиардерът Берлускони е и водач на основна политическа сила.