Белослава Асенина: Разлика между версии

'''Белослава''' е дъщеря на [[цар]] [[Иван Асен II]] от първата му съпруга [[Анна (Иван Асен II)|Анна]], от която [[Иван Асен II]] има още една дъщеря – [[Мария Асенина Комнина|Мария]]. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра ѝѝ се считат за незаконни дъщери на цар [[Иван Асен II]]. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете ''княгини'' са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на Търновското царство страни, с които [[Иван Асен II]] цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за рашкия крал [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]]. Този брак на княгинята става гарант за добросъседските отношения между [[Търновско царство|България]] и [[Кралство Рашка|съседното кралство]].

През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си [[Стефан Урош I]], а Белослава търси убежище в [[Дубровник|Дубровнишката република]]. <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма „''...нито по море, нито по суша, нито през Босна...''“ да се завръща в [[Рашка (държава)|Рашка]], че няма „''... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...''“ <ref name="Пламен Павлов"></ref>. Конфликтът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в поморските [[сръбски земи]]. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в [[Рашка (държава)|Рашка]], заемайки полагащото и&#768;ѝ се място сред елита.<ref name="Пламен Павлов"></ref>

* Стефан (?-1281)

* Деса, [[жупан]]

* дъщеря, чието име е неизвестно, но за която има сведения, че е омъжена за хърватския княз на [[Омиш]] Джурадж или Дуро Качич от рода [[Качичи]] (ок.1234 – 1243). За това съобщава едно писмо от 1276 г. на Дуро Качич, който отбелязва и че съпругата му е получила зестра от баща си<ref>Bosna i Hercegovina: iseljenički kalendar, Matica iseljenika SR Bosne i Hercegovine. 1969. ''Hrvatski feudalac i gospodar Neretvanske krajine Đuro Kačić imao je za ženu kćerku srpskog kralja Vladislava. Ona je od oca dobila miraz. O ovome nas 1276. godine obavještava jedno pismo na srpskohrvatskom jeziku Đure Kačića.''</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=m7lnAAAAMAAJ&redir_esc=y Journal of Croatian Studies, Томове 28 – 30, Croatian Academy of America. 1988. p. 124. The Croatian Cyrillic Letter of Duke Đure Kačić of Omiš (list OmiSkog kneza Đure Kačiča) to Dubrovnik was written in 1276.]</ref>.