Британско-съветска окупация на Иран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м южен с главна буква
м интервал; козметични промени
Ред 8:
| територия =
| резултат = Британско-съветска победа
* Абдикиране на шахиншах [[Реза Шах Пахлави]]
| страна1 = [[КартинкаФайл:Flag of USSR.svg|35px]] [[СССР]]<br>[[КартинкаФайл:Flag of UK.svg|35px]] [[Великобритания]]<br>[[КартинкаФайл:Flag of Australia.svg|35px]] [[Австралия]]
| страна2 = [[КартинкаФайл:State Flag of Iran (1964-1980).svg|35px]] [[Иран]]
| командир1 = [[КартинкаФайл:Flag of USSR.svg|35px]] Дмитри Козлов<br>[[КартинкаФайл:Flag of USSR.svg|35px]] Сергей Трофименко<br>[[КартинкаФайл:Flag of UK.svg|35px]] Едуард Куинън<br>[[КартинкаФайл:Flag of UK.svg|35px]] Уилям Слим
| командир2 = [[КартинкаФайл:State Flag of Iran (1964-1980).svg|35px]] [[Реза Шах Пахлави]]
| сила1 = [[КартинкаФайл:Flag of USSR.svg|35px]] 3 армии<br>[[КартинкаФайл:Flag of UK.svg|35px]] 2 дивизии и 3 бригади
| сила2 = [[КартинкаФайл:State Flag of Iran (1964-1980).svg|35px]] 9 дивизии и 60 самолета
| жертви1 = [[КартинкаФайл:Flag of USSR.svg|35px]] 40 убити<br>[[КартинкаФайл:Flag of UK.svg|35px]] 22 убити и 1 унищожен танк
| жертви2 = [[КартинкаФайл:State Flag of Iran (1964-1980).svg|35px]] 800 убити
| бележки =
}}
{{Средиземноморски театър}}
'''Британско-съветската окупация на Иран''', проведена под [[съюзници|съюзническосъюзническото]]то кодово наименование '''операция „Съгласие“''', е съвместно реализирана англо-съветска [[Геостратегия|геостратегическа]] инициатива през [[Втората световна война]].
 
Проведена е в периода [[25 август]] – [[17 септември]] [[1941]] г., когато е в ход [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]], което предизвиква силно учудване у [[Хитлер]] и Обединеното командване на [[Вермахт]]а).<ref>{{cite book |last= Шеленберг |first= Валтер |authorlink= Валтер Шеленберг |title= Лабиринт |year= 2007 |publisher= АТИКА, ISBN 954-729-240-4 }}</ref> Декларираната и&#768;ѝ цел е защита на иранските петролни полета от евентуалното им заемане от [[сили на Оста|силите на Оста]], както и защита на южното трасе на транспортния коридор, по който съюзниците осъществяват доставки на Съветския съюз по програмата [[Ленд-лийз]].
 
Според немското главно командване операцията е осъществена предвид пряката заплаха от участието на Иран във Втората световна война на страната на Оста.
 
По време на операцията съюзническите сили нахлуват в Иран и свалят от власт [[шах (титла)|шахшаха]]а [[Реза Шах Пахлави|Реза Пахлави]], който отказва съюзническо искане за допускане на войски на територията на страната. [[Съветският съюз]] и [[Великобритания]] окупират Иран и налагат съюзнически контрол над железопътните линии и петролните находища на страната. Британските въоръжени сили заемат Южен Иран, а съветските окупират северната част на страната.
 
== Исторически контекст ==
Ред 47:
С нашествието на Германия в СССР през юни 1941 г., Великобритания и СССР стават формални съюзници, което предпоставя тласъка на инвазията. С напредването на германската армия в СССР, по т.нар. „[[персийски коридор]]“ образуван от Транс-иранските железопътни линии, най-лесно се осигурява превозването на жизненоважни доставки и муниции от Съюзниците на СССР. С увеличаването на германските атаки с подводници в Северно море и лошите зимни условия в района, северният маршрут става все по-опасен и неатрактивен за Съюзниците. Осъществен е натиск върху Иран от страна на Съюзниците да осигури безпрепятствено през територията си британско-американски доставки към СССР, но това води само до нарастване на вътрешнополитическото напрежение в страната и до прогермански митинги в Техеран.
 
== Инвазията ==
Военната инвазия е предшествана от дипломатическа такава. Две дипломатически ноти са изпратени до Иран с предупреждение и изискване за екстрадиране на граждани на Оста от страната, като в противен случай щяло да бъде използвана сила срещу Иран. Втората от нотите е призната от министър-председателят на Иран [[Али Мансур]] като прикрит [[ултиматум]]. Финалните дипломатически ноти, които декларират, че инвазията е вече започнала били доставени от съветските и британските посланици в страната в първата нощ на инвазията. Самата военна интервенция се приема за тактическа изненада, понеже е описана от Съюзниците като лесна и осъществена с лекота.
 
== Военните действия ==
[[Кралски военноморски сили на Великобритания|Кралските военноморски сили]] и Кралският австралийски флот атакуват Иран от Персийския залив по земя и въздух. Междувременно Червената армия нахлува от север на иранска територия през [[Закавказие]]то с 44-та,47-ма и 53-та армия под командването на [[Дмитрий Козлов]], завземайки северните провинции на Иран. Военновъздушни сили и военноморски части на Червената армия също участват в операцията. В отговор на нападението, Иран мобилизира 9 дивизии, като на 25 август контраатакува британските сили. Контраатаката е неуспешна, както и цялата кампания в отговор на нарушения суверенитет на страната. Иранската съпротива е смазана и неутрализирана от британските и съветските танкове и пехота.
 
Ред 57:
В резултат от проведената съюзническа военна интервенция срещу Северен Иран са убити близо 800 ирански войници и моряци и поне 200 цивилни. Загиналите британски и индийски войници са 22-ма, а 44 са ранени. Съветските жертви са 40. Британските и съветските съюзнически сили се срещат в градовете [[Сена]] и [[Казвин]] на 30 срещу 31 август 1941 г.
 
== Последствия ==
Първият висш общсъюзнически форум по време на ВСВ, [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]], се провежда в столицата на де факто окупиран Иран.
 
Ред 75:
Без съветските войски, които да ги пазят, съветските републики на север рухват и петролните концесии са отхвърлени. Именно по време на този исторически момент на окупация е написан персийският химн ''Ey Iran'' през 1946.
 
== Репарации ==
През 2009 г. иранският президент [[Махмуд Ахмадинеджад]] заявява, че страната му е претърпяла много вреди по време на окупацията от Съюзниците през [[Втора световна война|Втората световна война]], поради което ще настоява до край за пълни компенсации. За изчисляване на размера им е сформирана специална държавна комисия, като Ахмадинеджад споделя пред журналисти, че след калкулиране на щетите ще бъде изпратено писмо с искане за обезщетения по тях до [[Генерален секретар на ООН|Генералния секретар на ООН]] [[Бан Ки Мун]].