Британско-съветска окупация на Иран: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м южен с главна буква |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 8:
| територия =
| резултат = Британско-съветска победа
* Абдикиране на шахиншах [[Реза Шах Пахлави]]
| страна1 = [[
| страна2 = [[
| командир1 = [[
| командир2 = [[
| сила1 = [[
| сила2 = [[
| жертви1 = [[
| жертви2 = [[
| бележки =
}}
{{Средиземноморски театър}}
'''Британско-съветската окупация на Иран''', проведена под [[съюзници|
Проведена е в периода [[25 август]] – [[17 септември]] [[1941]] г., когато е в ход [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]], което предизвиква силно учудване у [[Хитлер]] и Обединеното командване на [[Вермахт]]а).<ref>{{cite book |last= Шеленберг |first= Валтер |authorlink= Валтер Шеленберг |title= Лабиринт |year= 2007 |publisher= АТИКА, ISBN 954-729-240-4 }}</ref> Декларираната
Според немското главно командване операцията е осъществена предвид пряката заплаха от участието на Иран във Втората световна война на страната на Оста.
По време на операцията съюзническите сили нахлуват в Иран и свалят от власт [[шах (титла)|
== Исторически контекст ==
Ред 47:
С нашествието на Германия в СССР през юни 1941 г., Великобритания и СССР стават формални съюзници, което предпоставя тласъка на инвазията. С напредването на германската армия в СССР, по т.нар. „[[персийски коридор]]“ образуван от Транс-иранските железопътни линии, най-лесно се осигурява превозването на жизненоважни доставки и муниции от Съюзниците на СССР. С увеличаването на германските атаки с подводници в Северно море и лошите зимни условия в района, северният маршрут става все по-опасен и неатрактивен за Съюзниците. Осъществен е натиск върху Иран от страна на Съюзниците да осигури безпрепятствено през територията си британско-американски доставки към СССР, но това води само до нарастване на вътрешнополитическото напрежение в страната и до прогермански митинги в Техеран.
== Инвазията ==
Военната инвазия е предшествана от дипломатическа такава. Две дипломатически ноти са изпратени до Иран с предупреждение и изискване за екстрадиране на граждани на Оста от страната, като в противен случай щяло да бъде използвана сила срещу Иран. Втората от нотите е призната от министър-председателят на Иран [[Али Мансур]] като прикрит [[ултиматум]]. Финалните дипломатически ноти, които декларират, че инвазията е вече започнала били доставени от съветските и британските посланици в страната в първата нощ на инвазията. Самата военна интервенция се приема за тактическа изненада, понеже е описана от Съюзниците като лесна и осъществена с лекота.
== Военните действия ==
[[Кралски военноморски сили на Великобритания|Кралските военноморски сили]] и Кралският австралийски флот атакуват Иран от Персийския залив по земя и въздух. Междувременно Червената армия нахлува от север на иранска територия през [[Закавказие]]то с 44-та,47-ма и 53-та армия под командването на [[Дмитрий Козлов]], завземайки северните провинции на Иран. Военновъздушни сили и военноморски части на Червената армия също участват в операцията. В отговор на нападението, Иран мобилизира 9 дивизии, като на 25 август контраатакува британските сили. Контраатаката е неуспешна, както и цялата кампания в отговор на нарушения суверенитет на страната. Иранската съпротива е смазана и неутрализирана от британските и съветските танкове и пехота.
Ред 57:
В резултат от проведената съюзническа военна интервенция срещу Северен Иран са убити близо 800 ирански войници и моряци и поне 200 цивилни. Загиналите британски и индийски войници са 22-ма, а 44 са ранени. Съветските жертви са 40. Британските и съветските съюзнически сили се срещат в градовете [[Сена]] и [[Казвин]] на 30 срещу 31 август 1941 г.
== Последствия ==
Първият висш общсъюзнически форум по време на ВСВ, [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]], се провежда в столицата на де факто окупиран Иран.
Ред 75:
Без съветските войски, които да ги пазят, съветските републики на север рухват и петролните концесии са отхвърлени. Именно по време на този исторически момент на окупация е написан персийският химн ''Ey Iran'' през 1946.
== Репарации ==
През 2009 г. иранският президент [[Махмуд Ахмадинеджад]] заявява, че страната му е претърпяла много вреди по време на окупацията от Съюзниците през [[Втора световна война|Втората световна война]], поради което ще настоява до край за пълни компенсации. За изчисляване на размера им е сформирана специална държавна комисия, като Ахмадинеджад споделя пред журналисти, че след калкулиране на щетите ще бъде изпратено писмо с искане за обезщетения по тях до [[Генерален секретар на ООН|Генералния секретар на ООН]] [[Бан Ки Мун]].
|