Валеж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
|||
Ред 2:
{{метеорологично време}}
[[
Под '''валеж''' в [[метеорология]]та се разбира както ''падналата'' от [[облак|облаците]] [[вода]], така и водата, ''отложена'' (кодензирана) по земната повърхност и предметите.<ref>http://www.geoznanie.com/2013/03/geografski-rechnik-v.html</ref> И в двата случая водата може да е в течно или твърдо състояние. Всички валежи се дължат на една и съща причина – ниската температура на земната повърхност и на приземните въздушни слоеве.
* Валежът от облаците пада под формата на [[дъжд]], [[ръмеж]], [[сняг]], дъжд+сняг (мокър сняг, [[лапавица]], ималик), [[град (валеж)|град]] ([[градушка]]), дъжд+град ([[леден дъжд]], ледена суграшица, голодаш), град+сняг (леден сняг, снежна суграшица, миулик).
* Отделената (кондензирана) непосредствено от въздуха вода е във вид на [[роса]], [[скреж]], [[слана]], течно отлагане на капки от [[мъгла]], [[поледица]] и т.н. Тези валежи се наричат ''наземни'' (или ''хоризонтални'').
В [[метеорология]]та се използват следните характеристики на валежите:
* Количество – дебелината на водния слой (в mm [[воден стълб]]), който може да се образува над хоризонтална непропусклива повърхност. Тази единица за количество е идентична на използваната в практиката ''литър на квадратен метър'' (l/m<sup>2</sup>).
* Интензивност – количество валеж, паднал за единица време (mm/h)
* Продължителност
* Вид на валежа
В метеорологичните станции се наблюдават всички видове валежи. За произхождащите от облаците валежи се наблюдава тяхното времетраене и количеството на валежа за определено време, а за останалите валежи (роса, слана, поледица) се отбелязва само времето на появяването им.
Ред 22:
Дъждът, паднал на единица площ, се измерва в милиметри с уред, наречен дъждомер. Най-много са валежите в тропиците. Голямото количество топлина от слънцето води до силни изпарения и образуване на облаци. В тропиците валежите достигат до 2500 mm за година. В умерените климатични пояси на север те са много по-малко.
Съществуват огромни разлики в количеството на валежите дори и на малки земни масиви като Великобритания. В югоизточната
== Валежи, образувани на земната повърхност и предметите ==
[[
Към тази група валежи спадат '''росата, сланата, течния и твърдия налеп, скрежа и поледицата'''. При съприкосновение на въздуха с охладената повърхност той може да се охлади до точката на оросяване, при което водните пари в него да достигнат наситено състояние, а при по-наситено състояние да се кондензират и отложат по повърхността на почвата или предметите.
Ред 113:
* без снежна покривка (последното – когато след снеговалеж има незначителни снежни петна или снежната покривка се е стопила).
Снежната покривка може да е равномерна или на [[пряспа|преспи]]. Височината
Рейките биват постоянни или преносими. Когато се използва преносима рейка, има възможност височината на снега да се измери на повече места. При избора на място се изхожда от това снежната покривка там да бъде типична и да се избягват навяванията. Навяванията и преспите се измерват отделно.
| |||