Разлика между версии на „Василий Поярков“

м
интервал; козметични промени
м (замяна с n-тире)
м (интервал; козметични промени)
[[FileФайл:RR5216-0032R.gif|thumbмини|200px|Монета от 50 рубли, емисия 2001]]
'''Василий Данилович Поярков''' (неизв. – около 1668) руски пътешественик от XVII в.
 
Служи като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в [[Якутск]]. През 1643 се заинтересува от слуховете за река [[Амур]] и гъсто заселените приамурски земи, богати на жито, кожи и скъпоценни метали и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 133 човека.
 
На 15 юли 1643 тръгва от [[Якутск]] нагоре по реките [[Алдан]], [[Учур]] (812 км) и [[Гонам]] (686 км). Плаването по [[Гонам]] е възможно сама на 200 км от устието ѝѝ, защото по-нагоре започват прагове и бързеи. Хората на Поярков се налага да пренасят лодките и оборудването на гръб покрай праговете, които са повече от 40. Есента, когато реката замръзва, отрядът все още не е достигнал до вододела между [[Лена]] и [[Амур]]. Поярков оставя част от хората и лодките на зимуване в горното течение на Гонам, а сам с отряд от 90 човека с шейни и ски пресича вододела и излиза в горното течение на река Брянта (десен приток на [[Зея]]) на 128° и.д. 10 дни се спуска по леда по нея и по река [[Зея]] (открита от него) до устието на левия ѝѝ приток река Умлекен, където построява зимовище. В средата на зимата брашното е на привършване, а до размразяването на реките, по които ще дойдат оставените хора от другата страна на планината и ще донесат хранителни припаси има още много време. Започналият глад, болестите и схватките с местните даурски племена силно намаляват отряда и когато на 24 май 1644 пристига групата с хранителните припаси са загинали близо 50 човека.
 
След като получава подкрепления от нови 40 човека, продоволствия и боеприпаси Поярков продължава плаването надолу по [[Зея]] и през юни достига до [[Амур]], където по предварително получените инструкции построява острог (форт, укрепено селище). По план е трябвало да се придвижва нагоре по Амур за проверка за находища на сребърна руда, но поради силно намалелия състав на отряда (в ново сражение с даурите загиват още 20 човека) 50 човека Поярков решава да продължи надолу по реката. Отрядът се спуска по [[Амур]] на около 2000 км, окрива устията на [[Сунгари]] и [[Усури]] и през септември се добрира до устието на [[Амур]], където провежда второ зимуване. В съседство със зимовището на казаците се намира село на племето гиляки, от които купуват риба и дърва и събират някои сведения за остров [[Сахалин]], богат на ценни животински кожи и където живеят айни.
== Източници ==
<references />
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 373-376. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 296-300. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2
 
{{СОРТКАТ:Поярков, Василий Данилович}}
 
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]