Вид (биология): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „Biological_classification_L_Pengo_bg.svg“ с Biological_classification_L_Pengo-bg.svg
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{към пояснение|Вид|Вид (пояснение)}}
[[ImageФайл:Biological classification L Pengo-bg.svg|150px|thumbмини]]
'''Видът''' ({{Lang-la|species}}) е една от основните единици (първични рангове) в [[класификация на организмите|класификацията на организмите]]. Видът е също така и основният ранг в [[йерархия]]та на [[таксон]]ите. Видът е група от индивиди, които при размножаване дават плодовито поколение. В разширено значение се включват и критерии като притежание на сходна [[ДНК]], общи морфологични [[белег (биология)|белези]] или [[екологична ниша|екологични ниши]].
 
Ред 16:
* биохимичен – основава се на сходствата в строежа на белтъците.
 
== Популярни имена и видове ==
Популярните имена на растителни и животински [[таксон]]и понякога отговарят на съответните видове: например, "[[лъв]]", "[[морж]]", и "[[камфорово дърво]]" - всяко едно от тези имена отговаря на даден вид. В други случаи популярните имена се различават от таксономичния вид: например, с името "[[елен]]" се означава [[семейство (биология)|семейство]] от 34 вида, включително [[благороден елен]] и [[уапити]]. Тези два вида са се считали за един вид, което показва че границите между видовете могат да бъдат променяни.
 
=== Систематика на видовете ===
В идеалния случай, видовете имат официално научно име, но в практиката често много видове остават ненаименувани, тоест биват открити описани, но не им се дава научно има подчиняващо се на законите на [[бинарна номенклатура|бинарната номенклатура]]. Когато един вид се именува той се поставя в определен [[род (биология)|род]] (съществуващ вече или новосъздаден). От научна гледна точка това иде да покаже, че този нов вид е много по-близко свързан с другите видове от този род, отколкото с видове от други родове. Това също предполага и обща филогенеза на тези видове. Понятията вид и род са част от една по-голяма [[таксономия|таксономична]] йерархична система. Най-често използваните и добре дефинирани таксономични рангове са: [[живот]], [[домен (биология)|домен]] (империя), [[царство (биология)|царство]], [[тип (биология)|тип]] в зоологията и [[отдел]] в ботаниката, [[клас (биология)|клас]], [[разред]], [[семейство (биология)|семейство]], [[род (биология)|род]] и накрая вид. Причисляването на определен вид към даден род не е абсолютно и окончателно. Често видовете се налага да сменят рода си или по-висша таксономична група, с по-точното установяване на филогенетичния им произход.
 
В научната номенклатура видовото име се състои от две части, ([[бинарна номенклатура]]), които са на [[латински]], макар че се допуска използването на корени от всякакви езици, както и имена на географски обекти и хора. Първо се изписва родовото име с главна буква, следвано от второто (видово специфично) име с малка буква. Има известни разлики при употреба на второто име в терминологията на ботаническата и зоологичната номенклатура.
* В зоологичната номенклатура, втората част от името представлява специфично име или специфичен епитет. Например, вълкът принадлежи към вида ''Canis lupus'', койотът към ''Canis latrans'', чакалът ''Canis aureus'', и т.н., всички тези принадлежат към рода ''[[Canis]]'' (към когото се отнасят и много други видове). За вълка родовото име е ''Canis'', втората част е пак специфично име ''lupus'' (вълк), което е съществително има, а не епитет (прилагателно име). Така цялото видово име на вълка е съставено от две съществителни: ''Canis lupus''. В зоологичната номенклатура се допуска първото и второто име да съвпадат: ''[[Tinca tinca]]'' ([[Лин (риба)|лин]]), ''[[Bubo bubo]]'' ([[бухал]]) и други.
* В ботаническата номенклатура (възприета още и в [[микология]]та, [[алгология]]та и [[микробиология]]та), втората част от името може да бъде само специфичен епитет (прилагателно име). По този начин името винаги е комбинация от съществително и епитет, което не позволява съществуването на еднакви имена както в зоологията.
 
== Трудности произтичащи от концепцията за вид ==
[[FileФайл:Phylloscopus trochiloides NAUMANN.jpg|thumbмини|[[Зеленикав певец]] представител на така нар. [[кръгов вид]].]]
 
Задачата за дефиниране на термина "вид", така че той да е приложим за всички живи организми се оказва изненадващо трудна дори непосилна. Сред биолозите се използват над две дузини различни определения за вид.<ref name="guardian">{{Cite news |url=http://www.guardian.co.uk/science/punctuated-equilibrium/2010/oct/20/3 |title=How many species concepts are there? |last=Wilkins |first=John |publisher=''[[The Guardian]]'' |date=2010-10-20 |accessdate=2010-10-19 |location=London}}</ref>
Ред 43:
* При [[кръгов вид|кръговите видове]], членове на близки популации се кръстосват успешно, но членове на някои по-отдалечени популации не са способни.
 
== Брой видове ==
[[FileФайл:Undiscovered species chart.png|thumbмини|400px|Предполагаемо съотношение на откритите и неоткритите видове към 2007 г.]]
Въпреки, усилията на учените и днес не малка част от видовете населяващи Земята все още не са открити и описани. Дадените по-долу данни за броя видове са актуални към 2007 г., и трябва да се разглеждат с голяма доза условност.<ref name=CurrentSpecies>{{cite web|url=http://www.currentresults.com/Environment-Facts/Plants-Animals/number-species.php |title=Number of Species on Earth |publisher=Current Results |date=2007-01-01 |accessdate=2010-04-23}}</ref>
 
Ред 50:
 
* Вероятно съществуващи:
** 5–10 милиона [[бактерия|бактерии]];<ref>{{cite journal |author=Sogin ML, Morrison HG, Huber JA, ''et al.'' |title=Microbial diversity in the deep sea and the underexplored "rare biosphere" |journal=Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. |volume=103 |issue=32 |pages=12115–20 |year=2006 |month=August |pmid=16880384 |pmc=1524930 |doi=10.1073/pnas.0605127103 |url=http://www.pnas.org/cgi/pmidlookup?view=long&pmid=16880384 |postscript=.}}
{{cite news |author=Cheung L |title=Thousands of microbes in one gulp |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/5232928.stm |publisher=BBC |date=Monday, 31 July 200 }}</ref>
** 74,000–120,000 [[гъби|фунги]];<ref name="Hawksworth">{{cite journal |doi=10.1017/S0953756201004725 |author=David L. Hawksworth |title=The magnitude of fungal diversity: the 1•5 million species estimate revisited |journal=Mycological Research |volume=105 |issue= 12|pages=1422–1432 |year=2001 |url=http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=95069 |postscript=.}}</ref>
 
''Идентифицирани'' [[еукариот]]ни видове:<ref name=CurrentSpecies/>
* 1.6 милиона, включващи:
** 297,326 [[растение|растения]]:
*** 15,000 [[листнати мъхове]],
*** 13,025 [[папрати]],
*** 980 [[голосеменни]],
*** 258,650 [[покритосеменни]],
**** 199,350 [[двусемеделни]],
**** 59,300 [[едносемеделни]],
*** 9,671 [[водорасли]],
** 28,849 фунги и други непринадлежащи към животни:
*** 10,000 [[лишеи]],
*** 16,000 [[гъби]],
*** 2,849 [[кафяви водорасли]],
** 1,250,000 [[животни]]:
*** 1,203,375 [[безгръбначни]]:
**** 950,000 [[насекоми]],
**** 81,000 [[мекотели]],
**** 40,000 [[ракообразни]],
**** 2,175 [[корал]]и,
**** 130,200 други;
*** 59,811 [[гръбначни]]:
**** 29,300 [[риби]],
**** 6,199 [[земноводни]],
**** 8,240 [[влечуги]],
**** 9,956 [[птици]],
**** 5,416 [[бозайници]]
 
== Източници ==
<references/>