Остоя Котроманич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 2:
| име = Остоя Котроманич
| описание = крал на Босна
| управление = 1398 – 1404 и 1409
| роден =
| починал = септември [[1418]] г.
Ред 14:
}}
'''Остоя Котроманич''' ({{lang-bs|Stjepan Ostoja}}) е [[крал]] на [[Босненско кралство|Босна]] от 1398 г. до 1404 г. по врeме на първото си управление и от 1409 до 1418 г. при второто си управление. Представител на династията [[Котроманичи]], според най-разпространената версия е
След като [[Елена Груба]] вече не била удобна за босненската аристокрация, тя била сменена като през 1398 г. на трона бил поставен Остоя Котроманич, за което един от основните инициатори бил боляринът [[Хървое Вукчич Хърватинич|Хървое Вукчич]]. Противник на унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски]], Вукчич желаел да стои на престола негова креатура, която да може напълно да контролира. Интересно е да се отбележи, че срещу бившата кралица не последвали никакви репресии и тя продължила да живее в кралския двор. Крал Сигизмунд бил прекалено зает с войните си с хърватите и османците, за да отправи големи военни сили в Босна, затова след няколко сблъсъка унгарската армия отстъпила.
Ред 20:
Силно зависим от Хървое Вукчич, Остоя подкрепял [[Ладислав Анжуйски]] като претендент за унгарската корона, но след известно време вероятно осъзнавайки малките шансове на Ладислав, а по всяка вероятност опитвайки се и да се откопчи от властта на Вукчич, сключил неочаквано мир с крал Сигизмунд, което предизвикало острата враждебност на Хървое Вукчич.<ref>Dr. Željko Fajfrić. Kotromanići</ref>
През 1404 г. Хървое Вукчич заедно с останалите боляри отстранили Остоя от властта, качвайки на трона [[Твъртко II]], който отново бил тяхна марионетка.<ref>Dr. Željko Fajfrić. Kotromanići</ref> Остоя бил принуден да бяга в Унгария и да моли Сигизмунд за помощ. Унгарският крал му предоставил войска, но Остоя успял да завладее единствено крепостта [[Бобовац]], където се укрепил с унгарския гарнизон.
Няколко години по-късно, когато крал Сигизмунд обърнал войната с хърватите в своя полза, ситуацията и в Босна се променила. Най-после кралят имал възможност да хвърли срещу Босна по-сериозни военни сили и през 1408 г. 60-хилядната му армия сложила край на могъществото на Вукчич, а Остоя Котроманич получил обратно трона си. След повторното си възцаряване Остоя се признал за васал на унгарския крал. След смъртта на Хървое Вукчич през 1416 г. Остоя се оженил и за неговата вдовица [[Елена Нелипчич]] като изгонил предишната си съпруга [[Куява Радинович]]. С този брак Остоя придобил и по-голямата част от владенията на Вукчич.
Ред 27:
Първият брак на Остоя, сключен още преди да бъде коронован, бил с Витаца, с която се наложило да се разведе след като бил избран за крал, тъй като тя нямала аристократично потекло. Не е известно дали от този брак е имал деца. Скоро след това през 1399 г. Остоя сключил втори брак с [[Куява Радинович]], спечелвайки си подкрепата на нейния род Раденовичи.<ref> Fine 2007</ref> От този брак имал син [[Стефан Остоич]]. Шестнадесет години по-късно Остоя се развел и с Куява, за да се ожени за [[Елена Нелипчич]], вдовицата на неговия враг [[Хървое Вукчич Хърватинич|Хървое Вукчич]], присъединявайки по този начин неговите земи към владенията си.<ref>John Van Antwerp Fine, Bosnian Institute; The Bosnian Church: Its Place in State and Society from the Thirteenth to the Fifteenth Century, Saqi in association with The Bosnian Institute, 2007</ref>
Освен законния си син Стефан Остоич, Остоя Котроманич имал и двама незаконородени синове
== Бележки ==
| |||