Отбрана: Разлика между версии

Във [[военна наука|военната наука]] '''отбрана''' се нарича техниката, военния персонал и изкуството за защита на нация, съюз и територия от външна атака, предотвратяване на щети, човешки или на ресурси или завоюване на територия от противника.

Отбраната бива два типа -– активна и пасивна. Активната отбрана означава, че правителството на една страна може да формира и поддържа [[армия]], [[Военноморски сили|морски военни сили]] и [[военна авиация]], за да защити страната си, тези армии и сили могат да бъдат използвани също така и при нападение на други страни. Отбрана може да е и форма на [[война]].

Пасивна отбрана: в архитектурен или архитектурно-технологичен план най-често се осъществява чрез стени и [[фортификация|фортификации]] (с [[Вада|водни канали]], подвижни мостове), други модерни форми на отбрана са [[миниране]] и танкови капани.

Широко е прието както в американската и западноевропейската, така и в съветската и руската военна теория разбирането, че при равни и за двете воюващи страни снабдяване, технологично ниво на оръжейните системи и компетентност на ръководния офицерски състав, отбраняващата се страна в даден конфликт има нужда от значително по-малко ресурси, за да спечели, отколкото нападащата страна.<ref>Mearsheimer, [http://mearsheimer.uchicago.edu/pdfs/A0013.pdf Assessing the Conventional Balance], Чикагски университет</ref> Обикновено се смята, че баланс на силите има при съотношение 3:1 съответно между нападащата и отбраняващата се страна. При такова съотношение от решаващо за изхода на боя значение стават други фактори, като снабдяване, технологично и информационно превъзходство, оперативно майсторство на командния състав и бойна подготовка на воинския състав.

Приема се, че отбраната изисква предварителна подготовка, за да се преодолеят силите на противника.