Софроний Врачански: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 52:
Софроний Врачански е роден през 1739 година в [[Котел]] в семейството на заможен търговец на добитък със светското име '''Стойко Владиславов'''. Учи в [[килийно училище]] в родния си град по [[старобългарски език|старобългарски]] и гръцки черковни книги. Работи като [[абаджия]], но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за [[свещеник]], работи и като [[учител]] и [[книжовник]] в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с [[Паисий Хилендарски]] през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва ''„[[История славянобългарска]]“'', от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до [[Света гора]] през 1770 – 1775 година.
През 80-те години синът му Иван (или Цонко), който се занимава с мащабна търговия с добитък, задлъжнява към местния епископ, предизвиквайки конфликт между него и Стойко Владиславов. Позовавайки се на контактите на поп Стойко със [[знахар (лечител)|
През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в [[Карнобат]]. Пътува до [[Цариград]], Света гора, [[Поморие|Анхиало]], [[Арбанаси]] и през 1794 година става монах в [[Къпиновски манастир|Къпиновския манастир]], а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на [[Враца]] под името ''Софроний''. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в [[Москва]] от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „[[Седемте престола]]“ в [[Стара планина]], който е във [[Врачанска епархия]]. След случилите се през 1797 година размирици във [[Враца]] с участието на войските на видинския паша [[Осман Пазвантоглу]] напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във [[Видин]], където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.
Ред 71:
== Книжовна дейност ==
[[
* ''Първи Софрониев препис на „История славянобългарска“'' (1765 г.) – за църквата в Котел. Съхранява се в НБКМ.
* ''Втори Софрониев препис на „История славянобългарска“'' (1781 г.) – правен за лично ползване. Съхранява се в Библиотеката на Румънската академия на науките.
* ''Видински сборници от 1802 г.'':
# Първи видински сборник: „Поучение и словосказание за празниците господни“ – Има характер на [[дамаскин]]. Съдържа 79 слова с християнско-поучителен характер, сред които „Слово за раждането на нашия Господ Иисус Христос“, „Слово за Сретение Господне“, „Слово за краткостта на човешкия живот“ и други. Към тях са прибавени „Посвещение“ и „Послесловие“.
# [[Втори видински сборник]]: „Разкази и разсъждения“ – компилация от басни и нравоучителни разкази, този сборник е основното съчинение на Софроний с предимно светско съдържание, наред с „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
* ''„[[Неделник|Кириакодромион сиреч неделник (Софронийе)]]“'' – Първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за отпечатването му, Софроний изпраща ''„Позив“'' до заможни българи в [[Румъния]]. В него той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа „Оглавие“, 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г.
* ''Книга от 1805 г.'' за православната, еврейската и мохамеданската религии. Разделена е на три части, по една за всяка религия. За източници Софроний ползва руски и гръцки съчинения от XVII-XVIII в.
* ''Житие и страдания грешнаго Софрония'' – смята се за първата [[автобиография]] на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска [[литература]]. За пръв път е отпечатано от [[Георги Раковски]] в седем поредни броя на [[вестник]] „''Дунавски лебед''“ през 1861 г.<ref>[[Васил Друмев|Друмев, Васил]]. Периодическо издание на Българското книжовно дружество. кн. 5 – 6, Браила, 1872.</ref>
* „Гражданское позорище“ – Това е превод от гръцки на книгата „θέατρον πολιτικόν“, която пък е превод на „Theatrum politicum“ от Амброзий Марлиан, излязла през 1802. До 1963 г. погрешно се смята, че книгата е превод на книгата на протестанският свещеник Вилхлем Стратеман. В извлечението от Втория Видински сборник са включени анекдоти за персийски, гръцки, египетски владетели. На места Софроний използва анекдотите за да внуши на читателя свои мисли: необходимостта от образование, съвет към народа да не дава излишна милостиня на манастирите, упреци към ниския морал и невежеството на духовенството.
* ''Серафим, архиерей български'' – позив към българския народ от 1810 г. по повод войната на [[Русия]] срещу [[Турция]].
Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременният български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като [[калиграф]] и [[художник]] при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за [[автопортрет]].
| |||