Охрана: Разлика между версии

 

== Причини за възникването на Охрана ==

 

 

Така в 1941 г. Андон Калчев и Цветан Младенов формират в [[Лерин]] опълченската организация „Охрана“ за защита и териториална отбрана на българското население.

В 1941 година в германската окупационна зона в [[Солун]] е учреден Солунският български клуб. В него участват много [[офицер]]и от българската войска. Един от неговите главни учредители е [[Андон Калчев]]. Клубът като организация си поставя за цел ''защита на правата на българите'' в частта на Егейска Македония, останала под чужда администрация и подпомагане на останалото извън държавните граници българско население в [[Македония (област)|Македония]].

 

 

 

Така създадената още в 1941 г. в Лерин организация „Охрана“ добива официален статут. На 5.ІІІ.1943 в [[Костур (град)|Костур]] официално е учреден Български комитет „Свобода или смърт“. Той се снабдява от италианската армия с униформи и има персонал за взаимодействието с официалната власт. В ръководството влизат [[Пандо Макриев]], [[Лука Диманов]] и [[Никола Шестоваров]]. Същият ден първата въоръжена единица в състав от 80 местни българи поема задълженията си в града.<ref>Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония, С 1999, стр. 412</ref> На 12 март 1943 г. в Костур пристига генерал [[Джузепе дел Джудиче]] със заповед на италианското командване и това на 3 италиански армейски корпус за включване на редовните италиански части за подпомагане на българската самозащита<ref>„Национално-освободителните борби на македонските и тракийските българи“, издателство на Македонския научен институт, гр. София, 2004 г., том 4, 1919–1944 г.</ref>. Костур става нов център на организацията „Охрана“. В организацията влизат много стари членове на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], както и обикновени българи, желаещи да защитят своето имущество и човешко достойнство от атаките на гръцките паравоенни чети. Но скоро след това, през септември 1943 г., след капитулацията на Италия региона е завзет от немски войски.

 

== Дейност на Охрана ==

 

 

През август 1943 година старият лидер на ВМРО [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] пристига като неправителствено лице от Загреб в Германия и сондира мнението на немските специални служби за организирането на Македония като отделна автономна държава и за създаването на няколко батальона редовна войска въоръжени от германските власти и под техен оперативен контрол. Такива разговори се водят и в [[София]] между представители на Централния комитет на ВМРО и германски високопоставени лица. Българското правителство също е известено. В резултат на това към ротите на „Охрана“ в Лерин, Костур и Воден са формирани три доброволчески батальона на ВМРО, в тяхна помощ са изпратени от България офицерски кадри.

 

== Реорганизация на Охрана ==

 

В юни 1944 г. дейци на ВМРО се срещат с командващия немските части във Воден и обсъждат формирането на доброволчески корпус с ядро трите действащи батальона, който да бъде разгърнат в Западна Македония за противодействие на частите на ЕЛАС. Това е съвсем навременна мярка, тъй като през лятото на 1944 година частите на ЕЛАС, превъоръжени и постигнали временно единомислие с националистите с помощта на английски инструктори предприемат офанзива срещу териториалната отбрана на населението. В станалите сражения българите дават жертви и дори една териториална единица от 28 души е обкръжена и попада в плен според доклада на полковник Мирчев до щаба на армията от 5 юни. На 21 август гръцки паравоенни формирования нападат село [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], защитавано от бойци на Охрана. При ожесточеното нападение гърците твърдят, че са убили 20 души и пленили 300. Селото е разорено. През септември ЕЛАС нападат и по техни сведения изваждат от строя две роти от териториалната отбрана на Воден.

 

Непосредствено преди [[деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] през 1944 г., Иван Михайлов по предложение на [[Адолф Хитлер]] пристига през София в [[Скопие]]. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на про-германска [[Независима република Македония]] с помощта на Охрана и структурите на бившето ВМРО. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че [[Германия]] и България губят войната. След [[деветосептемврийски преврат|деветосептеврийския преврат]] и изтеглянето на немците и българската войска от Беломорието и Македония и реокупирането им от гръцки и югославски части организацията „Охрана“ продължава да действа до края на 1944 г. когато е разпусната. След преврата в България [[Андон Калчев]] се оттегля в най-северните част на Егейска Македония, а по-късно е пленен от титови партизани край [[Битоля]], които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС. В 1948 г. е осъден на смърт от гръцки съд и разстрелян. Последните му думи са „Ура Македония“!

 

 

== Бележки ==

== Източници ==

* [http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 — 1944 г.)]

* [http://www.b-info.com/places/Macedonia/republic/news/201-300/british.off Report on the Macedonian Movement in Area Florina 1944. (By Capt. P. H. Evans, Force 133)]

* Стојан Киселиновски. Егејскиот дел на Македонија (1913-1989), Скопје, 1990 стр. 133.

* [http://www.makedonskatribuna.com/memoirsPM.pdf Пандо Младенов. „Въ и извънъ Македония. Спомени“.]

* Χρυσοχόος, Αθανάσιος Ι., „Η κατοχή εν Μακεδονία. Βιβλίον Β'. Η δράση της βουλγαρικής προπαγάνδας, τεύχος Β' 1943-1944“, Ε.Μ.Σ. 15, Θεσσαλονίκη 1950.

 

== Външни препратки ==

{{Български революционни организации след 1878}}

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Охрана| ]]