Разлика между версии на „Охридско езеро“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
 
== Географски и геологични характеристики ==
[[FileФайл:Ohrid_Basin_map.png|ляво|мини|200п|Карта на Охридското езеро с основните му хидроложки и геоложки характеристики.]]
 
Охридското езеро е разположено в планинска област на границата между [[Република Македония]] и [[Албания]]. Заема площ от 353,9 - 362,6 км². Част от езерото - 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в [[Република Македония]]. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Водосборният му басейн до 1962 г. обхваща 1042 км², а след като притокът на река [[Черни Дрин]] (Црън Дрим) река [[Сатеска]] изкуствено е насочен към езерото, площта на водосборния му басейн е увеличена на 1487 км².
 
Максималната дължина на езерото е 30 километра, а широчината му - 14,5 км. Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]] - 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м.
 
Охридското езеро е най-голямото и най-дълбокото в Егейската езерна зона. Според дълбочината си езерото се нарежда сред двайсетте най-дълбоки езера<ref>[http://www.lakelubbers.com/worlds-deepest-lakes-in-world-C3/ Най-дълбоките езера в света - www.lakelubbers.com]</ref> в [[Европа]]. По площ Охридското езеро следва най-голямото езеро на Балканите - [[Шкодренско езеро|Шкодренското]] (368 км²), чиято максимална дълбочина обаче е 44 м., а средната му - 10 м.
 
От [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] Охридското е отделено от планината [[Галичица]]. В македонската част на езерото се намират градовете [[Охрид]] и [[Струга]], а в албанската - град [[Поградец]]. При град Струга от Охридското езеро изтича река [[Черни Дрин]], чрез която водите му се вливат в [[Адриатическо море]].
== Хидрологични характеристики ==
 
Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира [[Свети Наум (манастир)|„Свети Наум“]]. Тези извори, често приемани и за извори на река [[Черни Дрин]], осигуряват около 8,5&nbsp;m³/s или 25&nbsp; % от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките [[Сатеска]], [[Коселска]] и [[Чорава]], по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река [[Черни Дрин]].
 
Макар че Охридското езеро няма пряка връзка на повърхността с Преспанското, по-голямата надморска височина на последното (853&nbsp;m) и варовиковият състав на разделящата ги планина Галичица още през XIX век дават основание на предположението, че водите на Преспанското езеро се оттичат по подземен път в Охридското. Днес е установено, че близо 46&nbsp; % от водите на Охридското езеро идват от Преспанското.
 
Температурата на водата на езерото рядко пада под нулата, поради което то не замръзва. Обикновено температурата на водата не пада под 4°&nbsp;С. Само в изключително студени зими водата замръзва в някои участъци край брега - край [[Струга]], село [[Калища]], Стружко, по-рядко при [[Охрид]]. По-сериозни замръзвания са отбелязани през зимите на 1928/29 г., 1941/42 г. и 1946/47 г.
 
Водата на езерото започва да загрява в края на месец март, а най-високата и&#768;ѝ температура е през август. До септември в езерната вода се акумулира значително количество топлина, която по-късно се отделя и спомага за относително меката есен по крайбрежието.
 
== Фауна ==
[[FileФайл:OhridLake-and-the-Old-town.jpg|thumbмини|250п|Охридското езеро край стария [[Охрид]]]]
[[ImageФайл:Ohrid-Lake.jpg|мини|250п|Езерото при манастира „Свети Наум“, на заден план планината Галичица]]
Охридското езеро е един от големите биологични резервати в Европа и притежава уникална фауна. То е населено с голям брой ендемични или редки видове. Голямата старост, географската изолация и непроменливите условия на живот са причина езерото да бъде наричано и "''музей на живи фосили''". От терциерните форми, населявали езерото през този период, са се развили нови подвидове и видове, характерни само за Охридското езеро - предимно раци, охлюви и червеи.
 
Езерото се характеризира с ниска продукция на фитопланктон.
Рибният свят е представен от редица автохтонни видове от различни семейства Salmonidae (2 вида), Cyprinidae (12 вида), Cobitidae (2 вида).
 
Най-известни и проучвани са двете ендемични пъстърви - охридската (Salmo letnica) и белвицата (Salmothymus ohridanus). В миналото към [[охридска пъстърва|охридската пъстърва]] е ориентирана най-голяма част от риболовството в езерото, поради което още през 1935&nbsp;г. с основаването на Хидробиологичния институт в Охрид (Хидробиолошки завод) започва нейното изкуствено размножаване.
 
След пъстървовите, най-голям дял в улова на риба в езерото има плашицата (Alburnus albidus alborella Fillipi), която е от рода на уклейките (Alburnus).
 
Европейската змиорка (Anquilla anquilla) или ягулата, както я наричат охридчани, също е традиционен улов за рибарите в езерото. Тя не е ендемичен вид за Охридското езеро. След размножаването си в [[Саргасово море]] тя се придвижва до [[Адриатическо море|Адриатическо]] и по река [[Черни Дрин]] достига езерото. През 60-те години на ХХ век обаче, с изграждането на хидроцентрала на [[Черни Дрин]] естественият път на змиорката е прекъснат. Днес присъствието и&#768;ѝ в Охридското езеро зависи изцяло от човека. Всяка година закупени от чужбина млади ягули се пускат в езерото, а средствата се заплащат от „[[Електрани на Македония]]“, което е собственик на [[Шпиле (водноелектрическа централа)|хидроцентралата]].
 
== Екологична стабилност на езерото ==
Охридското езеро спада към типично [[Олиготрофи|олиготрофните]] езера, т.е. към езерата със слаба органична продукция. Фотосинтезните процеси в него не са интензивни и продукцията на планктона е слаба. Замърсяването с фосфор е най-големия проблем за езерото и запазването на неговото олиготрофно състояние. Преминаването на езерото в мезотрофно или дори еутрофно състояние би довело до прекомерно увеличаване на водораслите и други водни растения, до намаляване прозрачността на водата, ограничаване на съдържанието на кислород в нея, освобождаване на неприятен мирис и опасност за някои ендемични биологични видове като Охридската пъстърва.
 
Заедно с фосфора проблем пред устойчивото развитие на езерото е и бактериалното замърсяване от отпадните води. През последното десетилетие в македонската част на Охридското езеро се усъвършенства канализационната система за отпадъчни води. По-голямата част от отпадъчните води от района се отвеждат до пречиствателна станция Вранища, Стружко, след което се изпускат в [[Черни Дрин]]. По-сериозен е проблемът с отпадъчните води в албанската част.
 
== Литература ==
* Сибиновиќ, Милорад. Езера Преспанско и Охридско, Скопје 1987
* Зборник на работите, Хидробиолошки завод во Охрид, год.II, Охрид 1954
* Јубилејно издание посветено на 50-годишнината од основавањето на Хидробиолошки завод - Охрид, Охрид 1985
* Аврамовски, Оливер. Приод за управување со сливно подрачје - стратегија за заштита на екосистемот во Охридското Езеро, Меѓународна конференција Отпадни води и цврст отпад, Охрид 1999, с. 359-366
 
== Бележки ==
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.worldlakes.org/lakedetails.asp?lakeid=8770 Профил на езерото]
* [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_b_8.html Описание на Охридската котловина от Васил Кънчов] - от „Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1890)
 
{{Езера в Република Македония}}
{{Портал|Македония|Албания}}
 
[[Категория:Езера в Република Македония]]
[[Категория:Езера в Албания]]