Охридско съзаклятие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Angel Sprostranov.JPG|мини|Ангел Спространов.]]
[[FileФайл: Hristo Pophristov.JPG|мини|Отец [[Христо Стефанов (свещеник)|Христо Стефанов]] от [[Крушево (град)|Крушево]], участник в Съзаклятието, присъствал на събора в Слепченския манастир, осъден и заточен на Лесбос.]]
'''Охридското съзаклятие''' е българска конспиративна организация, целяща вдигане на [[въстание]] на българите в Западна [[Македония (област)|Македония]], съществувала през 1880-1881 година.
 
Ред 29:
Обвинителният акт твърди, че те са поддържали връзка с Натанаил Охридски с цел вдигане на въстание в Македония при една предстояща гръцко-турска война. От Илино, Кичевско идва капитан [[Илия Делия|Илия]] с прокламация на български, който престоява в Охрид три дни и контактува с Константин Робев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и братя Спространови. Подсъдимите съставят прошение, подпечатано с печата на Охридската българска община и 24 селски печата от Охридско, което Белев, Лимончев, Бойкикев и Попов подават до руския вицеконсул в Битоля с молба да им се дадат очакваните пушки. Подсъдимите заявяват, че показанията им са взети след побой.
 
На 11 юни Зафир Белев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и Христо Попов са осъдени на доживотно заточение в крепост, други са осъдени на 5 години заточение в крепост, а Константин Робев, Яне Атанасов, Христо Боюкли и Атанас Блажев са признати за невинни. Коста Лимончев, Коста Манулов, Наум Филев и Петър Манулов умират в заточение.<ref name="Македонците">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.</ref> Кръстан (Кръстю, ? - 1921) и Иван Блажеви или Блажови (1856 - 1927) оцеляват.<ref name="Македонците"/><ref name="София помни 45">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=45 | заглавие=Парцел 44 |достъп_дата =2016-04-08 |издател=София помни}}</ref>
 
Вследствие на разкритията много охридски българи емигрират в Княжеството и Източна Румелия.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 468 - 475.</ref>
 
== Литература ==
* Църнушанов, Коста. „Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1966, стр. 187.
 
Ред 41:
{{Български въстания срещу османската власт}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Охридско съзаклятие| ]]