Разлика между версии на „П“

No change in size ,  преди 2 години
м
замяна с n-тире
м (Бот: Козметични промени)
м (замяна с n-тире)
'''П''', '''п''' е [[буква]] от [[кирилица]]та. Обозначава [[беззвучна двубърнена преградна съгласна|беззвучната двубърнена преградна съгласна]] {{IPA|/p/}} - изговаряна пъ, в абревиатури пе. В [[старобългарски език|старобългарската]] азбука има название ПОКОН "покой", съответно в [[църковнославянски език|църковнославянската]] — {{кирилица|покой}}, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. '''П''' в [[глаголица]]та се изписва така [[Файл:GlagolitsaPokoj.gif|10px]] и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та по ред, изглежда така [[Файл:Early Cyrillic letter Pokoi.png|20px]] и притежаваща числова стойност 80. Произлиза непосредствено от [[гръцка азбука|гръцката]] буква '''[[Пи (буква)|пи]]''', а глаголическата буква прилича на семитското „пе“.
 
При въвеждането на [[Граждански шрифт|гражданския шрифт]] първоначално буква '''П''' е изглеждала като латинската буква '''n''' (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския [[курсив]] от средата на [[18 век|18]] до средата на [[19 век]] главната буква '''П''' има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква '''Л'''. По това време буква '''Л''' има само островърха форма '''Λ''', а не е с квадратен връх, както е днес.
 
Интересно е да се отбележи, че малката буква '''п''' в ръкописните шрифтове в [[Сърбия]] и [[Република Македония]] нямат '''n'''-образна форма, а изглежда като '''u''' с чертичка — [[Файл:Serbian p.gif|12px]].