Разлика между версии на „Хелмолд“

4 байта изтрити ,  преди 2 години
м
интервал; козметични промени
м (интервал; козметични промени)
Приятел на 2-та епископи на [[Олденбург (Холщайн)|Оленбург Холщайнски]] - [[Вицелин]] (умрял [[1154]]) и [[Геролд]] (умрял [[1163]]), които развиват активна дейност по [[християнизация]]та на [[славяни]]те. Хрониките на Харолд са важен извор за бита и митологията на [[западни славяни|западните славяни]].
 
== Биография ==
Хелмолд израства в [[Холщайн]]. През 1134 г. постъпва в новоснования манастир Зегеберг. Манастирът е затворен през 1137 г. след нападение на ободритския княз [[Прибислав]]. От 1139 до 1142 г. учи [[Брауншвайг]] при Геролд, бъдещия епископ на Олденбург (1139-1142). По-късно минава под опеката на Вицелин, апостола на [[венди]]те, първо в августинския манастир във Фалдера (около който по-късно се оформя [[Ноймюнстер]]), (1147-1153), където става дякон. В [[1156]] Хелмолд става свещеник в Босау на [[Пльонско езеро|Пльонското езеро]].
 
По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята ''[[Хроника Славорум|Chronica Slavorum]]'' (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръстването на [[полабски славяни|полабските славяни]] от времето на [[Карл Велики]] (около [[800]] г.) до [[1171]] година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝѝ в [[Любек]], когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до [[1168]] година, а втората продължава до [[1171]] и е писана след [[1172]] година.
 
За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на [[Адам Бременски]] и саксонските хроники за [[Хенрих IV]], както и житието на [[Вилехад]], списъкът на [[Ансагрий]], и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в [[1163]] година.
 
Достоверността на Хелмолд е оспорвана през [[19 век]] (вижте Sehirren, ''Beiträge zur Kritik holsteinischer Geschichtsquellen'', Leipzig, 1876), заради омразата му към архиепископите на [[Бремен]] и пристрастността му към собствената му епископия Олденбург-Любек, но не може да се предполага, че има целенасочено фалшифициране на факти. Хрониката е публикувана за пръв път в
1556 във [[Франкфурт на Майн]], а по-късно в ''[[Monumenta Germaniae Historica]]: Scriptores'', XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ."
 
[[Саксонски херцог|Саксонският херцог]] [[Хенрих Лъва]] е патрон на Хелмолд. Хрониката е продължена до [[1209]] г. от абат [[Арнолд Любекски]].
 
== Източици ==
* ''Chronica'' е издадена за пръв път от [[Зигмунд Шоркел]] (Frankfort am Main, 1556). Най-доброто ѝѝ издание е от [[Йохан Мартин Лапенберг]] в ''[[Monumenta Germaniae Historica|Monumenta Germaniae hist]]. scriptores'', XXI (1868).
* За критика върху ''Chronica'' вижте [[Аугуст Потхаст]], ''Bibliotheca hist. medaevius. Helmoldus''.
* Wattenbach, ''Deutschlands Geschichtsquellen'', II (1894), 338-41.
* Potthast, ''Bibliotheca historica'', I (1896), 576.
* ''В статията е използван текст от статията от ''[[Католическа енциклопедия]]'' 1913 "[http://www.newadvent.org/cathen/07212a.htm Helmold]" от Патрициус Шлагер.''
* "Helmold Of Bosau". ''Encyclopædia Britannica 2006 Ultimate Reference Suite DVD''. ([[14 май]], [[2007]]).
 
== Литература ==