Палатализация в славянските езици: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Psbsub (беседа | приноси)
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 13:
Резултатите от тази палатализация са следните:
 
=== Резултати, останали еднакви във всички славянски езици ===
{| border="1"|
|'''k'''
Ред 20:
|'''plakati''':
|'''plak'''+'''jo'''-
|'''plačǫplačǫ'''
|-
|'''g'''
Ред 27:
|'''lъgati''':
|'''lug'''+'''jo'''-
|'''lъžǫlъžǫ'''
|-
|'''x'''
Ред 34:
|'''dyxati''':
|'''dūx'''+'''jo'''-
|'''dyšǫdyšǫ'''
|-
|'''z'''
Ред 41:
|'''mazati''':
|'''maz'''+'''jo'''-
|'''mažǫmažǫ'''
|-
|'''s'''
Ред 48:
|'''pisati''':
|'''pis'''+'''jo'''-
|'''pišǫpišǫ'''
|}
 
Тези резултати са еднакви на цялата славянска територия и са сходни с тези от '''първа палатализация''', което говори за близост във времето на протичане на промените.
 
=== Различни резултати в славянските езици ===
 
{| border="1"|
Ред 61:
|'''tvoriti''':
|'''tvor'''+'''jo'''-
|'''tvor’ǫtvor’ǫ'''
|-
|'''l'''
Ред 68:
|'''moliti''':
|'''mol'''+'''jo'''-
|'''mol’ǫmol’ǫ'''
|-
|'''n'''
Ред 75:
|'''goniti''':
|'''gon'''+'''jo'''-
|'''gon’ǫgon’ǫ'''
|-
|'''b'''
Ред 82:
|'''gubiti''':
|'''gub'''+'''jo'''-
|'''gub’ǫgub’ǫ''', '''gubl’ǫgubl’ǫ'''
|-
|'''p'''
Ред 89:
|'''kupiti''':
|'''kup'''+'''jo'''-
|'''kup’ǫkup’ǫ''', '''kupl’ǫkupl’ǫ'''
|-
|'''m'''
Ред 96:
|'''lomiti''':
|'''lom'''+'''jo'''-
|'''lom’ǫlom’ǫ''', '''loml’ǫloml’ǫ'''
|-
|'''v'''
Ред 103:
|'''loviti''':
|'''lov'''+'''jo'''-
|'''lov’ǫlov’ǫ''', '''lovl’ǫlovl’ǫ'''
|}
 
Ред 110:
* в [[чешки език]] '''l''' се слива с '''l’''', а в [[полски език]] '''l''' > '''ł''', '''l’''' > '''l''';
* в [[чешки език]] '''r’''' > '''ř''' (='''rž'''), а в [[полски език]] '''r’''' > '''ž''' (правописно ''rz'');
* при [[лабиална съгласна|лабиалните съгласни]] вметнатото (епентетично) '''l’''' е характерно за [[източнославянски езици|източнославянските]] и някои [[южнославянски езици]] (без [[български език|български]] и [[македонски език|македонски]]), напр. '''gubiti''' — '''gubl’ǫgubl’ǫ''': '''гублю''' ([[руски език|руски]]), '''gubię''' (полски), '''губя''' (български).
 
Взаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно. Някои учени смятат{{кой}}, че единият е по-стар по време, т.е., първоначално се разпространяват форми с '''l’''', след което '''l’''' се изгубва в някои от езиците (изтъкват се примери от полски: ''kopla'', ''grobla'', ''niemówla'' и чешки топоними ''Davle'', ''Zitovle'' и др.). Други учени пък твърдят{{кой}}, че съгласните първоначално са смекчени под влияние на '''j''', а '''l’''' се развива по-късно в източните диалекти.
Ред 252:
=== Палатализация на групи съгласни ===
* По първа палатализация '''sk’''', '''zg’''', '''sx’''' се променят:
** в южнославянски се променят в '''št''', '''žd''', '''š''' ('''dъska''' '''dъštica'''; '''razga''' '''raždьje''' /клони/)
** в севернославянски се променят в '''šč''', '''ždž''', '''š'''.
* По втора палатализация '''sk’''', '''zg’''' се променят в '''st''', '''zd''': '''l’udьsky''' ''' l’udьstьji'''; '''razga''' '''razdě'''.
 
== Депалатализация ==
 
Депалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици. Засвидетелствана е депалатализация на '''ě''' > '''a''' след '''j''', '''č''', '''ž''' и '''š'''. От по-късен етап е депалатализацията '''e''' > '''o''' в севернославянските езици: в полски: '''nesǫtъnesǫtъ''' > '''niosą'''; '''berǫtъberǫtъ''' > '''biorą'''. В източнославянски тази промяна се осъществява по-късно, винаги в ударена сричка: '''зеленый'''; '''зелёный''' (руски).
 
== Използвана литература ==