Пенчо Славейков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавяне на външна препратка |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 36:
=== Начало на литературната дейност ===
[[
Към средата на 1884 г. семейството на Пенчо Славейков се връща в София. През 1885 г. той се сближава с [[Алеко Константинов]]. Двамата сътрудничат на списание „[[Библиотека Свети Климент]]“ с преводи от руски поети. Това затвърждава критичното отношение на Славейков към стамболовизма и изобщо към тогавашната българска обществено-политическа действителност, подхранва политическия му демократизъм. С критично-обществен патос са пропити много негови стихотворения от края на 1880-те и първата половина на [[1890-те]] години („Бащин край“, „Любимий падишах“, „Дим до Бога“, „Манго и мечката“, „Цар Давид“ и други). Същевременно Славейков пише и интимна [[лирика]]. Събира я в първата си книга „[[Момини сълзи]]“, създадена под неасимилираното влияние на Хайне. Бързо разбрал нейната незрелост, една година след излизането ѝ Славейков иззема непродадените екземпляри, за да ги изгори.
Ред 52:
=== В кръга „Мисъл“ ===
[[
[[
[[
Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. и през същата година става действителен член на [[Българското книжовно дружество]], днес [[Българска академия на науките]]. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в София. Става близък помощник на д-р [[Кръстьо Кръстев]] в редактирането на сп. „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“ и е в центъра на литературния кръг „[[Мисъл (литературен кръг)|Мисъл]]“.
Ред 70:
Поради преждевременната му смърт предложението на шведския академик [[Алфред Йенсен]], преводач на „Кървава песен“ и на други негови творби, да бъде удостоен с [[Нобелова награда]], не е разгледано от Нобеловия комитет.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.nobelprize.org/nomination/archive/show_people.php?id=8591 | заглавие = Penco Slavejkov | труд = The Nomination Database for the Nobel Prize in Literature, 1901 – 1950 | достъп_дата = 18 декември 2015 г. | издател = Nobelprize.org | език = en}}</ref>
[[Файл:Busto Pencio Slavejkov.jpg|
През 2007 година в Брунате е поставен негов паметник, в двора на библиотеката.<ref>[https://web.archive.org/web/20160205212744/http://radioblg.bnr.bg/radiobulgaria/post/100231120/pencho-slaveikov-i-negoviyat-prinos-v-evropeiziraneto-na-bylgarskata-kultura Пенчо Славейков и неговият принос в европеизирането на българската култура], bnr.bg, 07.11.2011 г.</ref>
Ред 76:
== Алфред Йенсен ==
[[Алфред Йенсен]] е шведски писател, литературовед и славист-езиковед, преводач, журналист и кореспондент, автор на многобройни пътеписи от пътувания в Източна Европа, експерт по славянска литература към Нобеловия комитет, интелектуален посредник между [[Швеция]] и славянския свят. Пенчо Славейков се сближава с Алфред Йенсен, за което говори кореспонденцията между двамата, намираща се в личния архив на Йенсен в Кралската библиотека в Стокхолм. Йенсен с тревога следи здравословните и други проблеми на Славейков, интригите в българските литературни и академични среди относно представянето на кандидатурата на Пенчо Славейков за Нобеловата литературна награда, напразно очаква от България да пристигне писмено предложение и подкрепа. Тогава, „за първи и вероятно за последен път", както пише самият Йенсен, Нобеловият комитет решава да му бъде предоставено правото да предложи кандидат от свое име<ref>[https://www.actualno.com/chronicles/shvedskijat-pisatel-alfred-jensen-nominira-pencho-slavejkov-za-nobelova-nagrada-za-literatura-news_590322.html actualno.com]</ref>. Така се стига до предложението на Алфред Йенсен от [[30 януари]] [[1912]] г., съпроводено от обширна мотивировка с анализ на творчеството на Пенчо Славейков.
През същата година Алфред Йенсен издава в Швеция стихосбирките на Славейков - „Коледари“ и „Съдби и поети“, превежда много други стихове, както и поемата „Кървава песен“, за която пише: {{Цитат|''Шведската академия се намира пред щастливи и съвсем необикновени обстоятелства, да може да представи на Европа един безспорно голям поет, при когото може да се констатира наличието на поетически шедьовър - „Кървава песен“''|}}. Заради преждевременната смърт на Славейков предложението да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 3; [[БАН]], [[1982]]</ref>.
== Почит ==
* Родната къща на Пенчо Славейков в Трявна е превърната в музей.
* Банкнотите с номинал 50 [[лев]]а (емисия [[1999]] г., [[2006]] г.) са с лика на Пенчо Славейков. На гърба са изобразени илюстрации и ръкопис от Пенчо Славейков.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_catalogues_notes_bg.pdf | заглавие=Каталог банкноти 1879 – 2009 г. |издател=[[Българска народна банка]] }}</ref>
== Библиография ==
| |||