Пандил Шишков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8810737 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 9:
}}
'''Марко Христов Шишков''' или '''Пандил Шишков''' ('''Пандо Шишков''')<ref>Николов, Борис. ВМОРО
== Биография ==
[[Файл:Pando Shishkov IMARO.JPG|ляво|мини|Пандо Шишков]]
Ред 21:
По време на [[Илинденско-преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] действа като войвода на четата от Върбени, Леринско. След потушаването на въстанието остава в района си и продължава да действа срещу дейците на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда в Македония]]. Сближава се с италианския офицер Касталди, с когото постоянно разменят информация за положението в Македония. През 1905 година Пандил Шишков заминава за България, където престоява до 1908 година и участва в легалното проявление на македонското движение. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от юли 1908 година се завръща в родното си място, но след убийството на [[Дзоле Стойчев]] минава в нелегалност. През август 1909 година в Горно Върбени е нападнат от турски аскери, след което бяга в България. През 1910 година влиза в Македония, начело на малка чета, и се събира с [[Леко Джорлев]]<ref>Илюстрация Илинден, 1934, бр.53, стр.11-13</ref>.
Избухванео на [[Балканска война|Балканската война]] през есента на 1912 година го заварва във Варна. Шишков организира доброволци, небългарски граждани, от района и пише в телеграма до правителството: „Събрани доброволците в казармите... Другарите по оръжие от 103 души желаят да потеглят, молим да се нареди да бъдем повикани и да се причислим там, защото не можем да търпим...“.<ref name="Повестница 56 ">{{cite book |title= Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония |last= Цанкова |first= Веселина |authorlink= |coauthors= |year= 2012 |publisher= Издателство МС ООД |location= Варна |isbn= 978-954-8493-26-0|pages= 56 |url= |accessdate=}}</ref> Така Шишков става доброволец в оранизираното [[Македоно-одринско опълчение]] и оглавява партизанска чета №59, съставена от 59 души<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111</ref>, а по-късно служи в Продоволствения транспорт.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 805 и 893.</ref> Още преди началото на войната развива пропагандна дейност в Костурско. На 27 септември 1912 година, 1 ден след началото на войната, превзема [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и установява там българска власт. Води сражения в [[Загоричани]], [[Фотинища]], [[Вишени]], [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] и в Горничевската планина, а на 29 септември освобождава [[Българска Блаца]], след като разбива турската част на Ниази бей<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908
[[Файл:Petar Kostov Georgi Pavlov Mitso Trapkov and Pandil Shishkov IMARO.JPG|дясно|мини|250п|Петър Костов от Горно Върбени, [[Георги Соколов (революционер)|Георги Павлов]] от Златари, Мицо Тръпков от Горно Върбени и Пандил Шишков]]
[[
{| class="wikitable collapsible collapsed"
Ред 142:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=703 Сребрен Поппетров - "Основаването на революционната организация в с. Върбени - Екши Су; Пандил Шишков", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", брой 51, 52, 53, София, 1933 година]
== Бележки ==
<references />
| |||