Разлика между версии на „Панония“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
'''Панония''' ({{lang-la|Pannonia}}) е историческа област в [[Средна Европа]] и [[Древен Рим|римска]] провинция.
 
През [[6]] - [[9]] година [[далмати]]те и [[панони]]те организират [[Панонско въстание|серия от метежи]] срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през [[10]] г. римската провинция [[Илирик]] е разделена на 2 части - от [[Адриатика|адриатическаадриатическата]]та част е образувана новата провинция Далмация, а от [[Средна Европа|средноевропейскасредноевропейската]]та част - Панония.
 
През късната античност провинцията е [[плацдарм]] за конфликтите с варварски племена, главно германски. В края на [[3 век]] е включена като две провинции (Горна и Долна Панония с метрополии Савария и [[Сремска Митровица|Сирмиум]]) към диоцеза Западна [[Илирия]] (префектура Италия). През [[437]] г. от състава на Западна Илирия са извадени провинциите Савия (метрополия Емона, днес [[Любляна]]) и Валерия (със метрополията Сопинае, днес [[Печ (Унгария)|Печ]]) и присъединени към префектурата Източна Илирия. По времето на [[Кирил и Методий]] и техните ученици ''Стара Панония'' се намира между реките [[Дунав]] и [[Драва]], достига на запад до Птуй при влизането на Зала в [[Балатон|Блатненското езеро]].
 
== Население ==
До средата на [[V век]] населението е романско, след [[I век]] в източната част се появяват сарматите, които остават там до [[480]] г. След смъртта на [[Атила]] (453) и разпадането на Хунския съюз там се предвижват [[германи|германски]] и др. племена; гепидите завземат Сирмиум (Сремска Митровица), които от [[V век]] са в конфликт с остготите. След [[488]] г. около половин век там пребивават лангобардите и германското племе херули. Романизираното население се оттегля в [[Италия]]. През [[568]] г. нахлуват [[авари]]те, които в края на [[VI век]] се сражават успешно с франките (баварците), но през [[626]] г., водени от по-малкия син на Баян, търпят поражение заедно с подвластните им [[славяни]], гепиди и [[прабългари]] при опита им да завземат [[Константинопол]]. В края на [[VIII век]] (накрая, ок. 802 г.) Аварският хаганат е унищожен от [[франки|франките и българибългарите]]те. Започва силна немска колонизация. В Долна Панония славянската колонизация ([[словенци]]) е по-силна и там се образува [[Блатненско княжество|Блатненското княжество]], ок. [[874]] г. присъединено към владенията на Карломан, а после към Арнулф Баварски ([[887]]-[[899]]). През [[861]] г. Карломан се съюзява с великоморавския княз Ростислав ([[843]]-[[870]]). Източната префектура е възстановена с ново име — [[Каринтия]]. В края на [[9 век]] в Панония, между [[Дунав]] и [[Тиса]], се настаняват угрите ([[маджари]]те). Според исторически източници териториите на югоизток от Панония (между Дунав и Тиса), далече на север от Пеща и Буда и на изток (в Стара Дакия) са били заселени от славяните от българската група, от чийто език маджарите заемат думи. Жителите на [[Хърватско приморие|Хърватското Приморие]] са потомци на славянското панонско население, избягало там след нашествието на маджарите. Сегашният език на Панония е унгарският.
 
== Църковно устройство ==