Разлика между версии на „Зенон (Византийска империя)“

м
интервал; козметични промени
м (Северна с главна буква, защото се разбира като самостоятелна област)
м (интервал; козметични промени)
| име = Зенон
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[КартинкаФайл:Zeno Solidus RIC 0910 (obverse).jpg|185п]]
| описание на изображението = Монетно изображение на имп. Зенон
| управление = '''Първо управление''' <br />[[9 февруари]] [[474]] - [[9 януари]] [[475]] <br /> '''Второ управление''' <br /> [[август]] [[476]] - [[9 април]] [[491]]
Зенон е активен и енергичен владетел, но неговото управление е затруднено от чести бунтове, междуособици и религиозни разногласия. Той се опитва да контролира остатъците от [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]] и в същото време допринася много за стабилизирането на Изтока, макар това да коства много жертви.
 
== Произход и възкачване ==
По произход Зенон е [[Исаврия|исавриец]], с истинско име '''Тарасикодиса''' (''Tarasicodissa'', т.е. ''"Тарасис, син на Кодиса"''), главатар на планинско полунезависимо племе от областта [[Исаврия]], Северна Сирия. Баща му се казва Кодиса (''Kodisa''), а майка му Лалис. По-голям брат е на [[Лонгин (консул 486 г.)|Флавий Лонгин]] (консул в 486 г.).
 
Лъв повикал Тарасикодиса в [[Константинопол]], за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. След това той е направен зет и престолонаследник на императора, жени се за императорската дъщеря [[Елия Ариадна]], променя името си на Зенон, а след смъртта на император Лъв I през януари [[474]] г., Зенон става съимператор на малолетния [[Лъв II]], негов син от Ариадна. Когато Лъв II се разболява и преждевременно умира при неясни обстоятелства, само след около девет месеца на съвместно управление, Зенон е провъзгласен за източноримски (византийски) император (през ноември [[474]] г.), въпреки всеобщото недоволство.
 
== Управление ==
През януари [[475]] г. [[Флавий Василиск|Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от [[Константинопол]] в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. 20 месеца по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля узурпатора Василиск и сурово наказва своите противници.
[[КартинкаФайл:628px-Western-Eastern-Roman-Empires-476AD.PNG|мини|leftляво|330px|Източната римска империя (в синьо) през 476 г. и земите на запад (червено), формално признаващи властта на императора]]
 
=== Край на Западната империя ===
По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след свалянето на последните императори [[Юлий Непот|Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като '''края на античната епоха'''.
 
През септември [[476]] г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд [[Одоакър]] детронира Ромул Августул в [[Равена]] и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в [[Италия]] от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него.
 
=== Войни с готите ===
[[FileФайл:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|295px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]]
При управлението на Зенон се водят много конфликти с готските главатари в Мизия и Панония. Балканските провинции на империята са жертва на непрестанните нахлувания на варварите. Още през 474 г. готския предводител [[Теодорих Страбон]] вдига въстание и участва в преврата срещу Зенон. По-късно императора безуспешно се опитва да подкупи и привлече на своя страна друг готски военачалник – [[Теодорих Велики|Теодорих Амал]]. Според [[Йоан Антиохийски]] след съюза между [[Теодорих Страбон|Теодорих Триарий]] и [[Теодорих Велики|Теодорих Валамер]], които опустошавали тракийските градове, Зенон извикал [[прабългари|българите]] за съюзници (ок. 480-1 г.).<ref>Ioannis Antiochiensis, ''Fragmenta, Excerpta de insidiis'', ed. C. de Boor, Berolini 1905, p.135</ref> Мизийските готи успяват да се защитят от българите и отново вдигат въстания против Зенон. Това продължава до 487 г., когато императора сключва споразумение с Теодорих – остготите са изпратени срещу Одоакър в Италия, където получават правото да се заселят и да основат държава. Готското присъствие на Балканите приключва.
 
=== Вътрешни борби ===
В 479 и 480 г. поддръжниците на [[Маркиан (узурпатор)|Маркиан]], внук на император [[Маркиан]], вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал [[Ил]] и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник [[Леонтий (узурпатор)|Леонтий]] на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно.
[[КартинкаФайл:ODOACRE - RIC X 3610 - 77001055.jpg|мини|ляво|220px|Тремис с изображение на имп. Зенон]]
 
През [[482]] г. Зенон издава ''едикта Енотикон'' (Henotikon, "Единение") с цел да разреши спора между [[миафизитство|монофизитите]] и ортодоксалните християни. В едикта се обявяват решенията от първите три Вселенски събора, но важният въпрос за Христовата природа умишлено не е засегнат. Подписването на " Енотикона" от египетския патриарх Акакий става повод за анатемосването му от папа Феликс. така се стига до т.нар. Акакиева схизма, продължила 35 години, в които няма контакт между източната и западната християнска църква. Въпреки че полага опити да помири религиозните фракции и да спечели популярност, Зенон остава един от най-мразените императори в Константинопол, което най-вече се дължи на произхода и неспокойното му властване, както и на проявяваната от него жестокост. Във византийските хроники Зенон Исаврянина получава репутацията на агресивен и недодялан полуварварин.
 
Зенон умира на 9 април [[491]] г., вероятно вследствие на епилептичен пристъп. Според легендата Зенон се събужда три дни след погребението си, но никой не пожелава да отговори на виковете за помощ и да отвори гробницата.
<references />
== Литература ==
* Brian Croke, Dynasty and Ethnicity: ''Emperor Leo I. and the Eclipse of Aspar.'' In: Chiron 35, 2005, S. 147–203.
* Arnold Hugh Martin Jones, ''The Later Roman Empire 284–602.'' A Social, Economic and Administrative Survey. Blackwell, Oxford 1964, S. 224–230.
* Gregor Weber, ''Zeno''. In: Manfred Clauss (Hrsg.): ''Die römischen Kaiser''. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. Beck, München 1997, ISBN 3-406-42727-8, S. 412–415.
 
== Външни препратки ==
{{Commons|Category:Zeno (imperator)}}
* Hugh Elton, [http://www.roman-emperors.org/zeno.htm ''Zeno (AD 474-491)''], ''De Imperatoribus Romanis''
* [http://www.roman-empire.net/constant/zeno.html '' 'Zeno the Isaurian' Tarasicodissa (died AD 491)'']
* [http://www.ancientcoins.ca/RIC/RIC10/RIC10_ZenoE.htm монети на Зенон]
 
{{пост начало}}