Инфрачервено излъчване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без 0 след запетая |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Инфрачервеното излъчване''' или '''инфрачервената [[светлина]]''' е [[електромагнитно излъчване]] с дължина на вълната от 0,7 до 300 [[μm]], тоест от края на червената област на [[видим спектър|видимия спектър]] до [[микровълни|микровълновото излъчване]].
Ред 17:
Инфрачервената светлина е невидима за невъоръженото човешко [[око]]. Инфрачервените лъчи са подчинени напълно на законите на [[оптика]]та и спадат към т.нар. оптичен спектър. Те се отразяват и пречупват подобно на видимата светлина, но показват някои особености, свързани с по-голямата дължина на вълната. Отразяват се много добре от [[сребро]]то, [[мед (елемент)|медта]], [[злато]]то и [[алуминий|алуминия]], средно от [[желязо]]то и много слабо от [[вода]]та и [[въглеводород]]ите. [[Фотон]]ите на инфрачервените лъчи са с по-ниска енергия от тези на видимата светлина. Лъчите на видимия спектър и инфрачервените лъчи от [[Слънце|слънчев]] произход не предизвикват вредни ефекти върху живите организми. Инфрачервените лъчи в голямо количество предизвикват сериозни увреждания.
== Източници на инфрачервени лъчи ==
Всички тела, чиято температура е по-висока от [[абсолютна нула|абсолютната нула]], излъчват електромагнитни вълни, в това число и инфрачервени лъчи. От природните източници в близост до нас най-мощно е [[Слънце]]то. Около половината от слънчевата енергия се излъчва в инфрачервената област на спектъра, 40% във видимата област (от 0,4 до 0,7 μm) и 10% в [[ултравиолетови лъчи|UV]] и рентгеновата област на спектъра.
Ред 24:
Електрическите [[лампа с нажежаема жичка|лампи с нажежаема жичка]] се използват широко като светлинни източници и могат да служат като източници на лъчение за най-близката инфрачервена област на спектъра. За източник на лъчиста енергия в тях се използва волфрамов проводник, нажежен до температура 2400 – 3000 [[келвин|K]] и поставен в [[стъкло|стъклен]] балон, от който въздухът е изтеглен. Основен недостатък на лампите с нажежаема жичка като източници на инфрачервено лъчение е, че стъкленият балон на лампата не пропуска дълговълновото инфрачервено лъчение.
== Области според приложението ==
Според международния стандарт ISO 20473 инфрачервената област се разделя на следните подобласти според различни критерии:
=== ISO 20473 <ref>ISO 20473:2007 </ref> ===
{| class="wikitable"
|-
Ред 47:
|}
=== За целите на астрономията ===
Астрономите обикновено делят инфрачервения спектър така:<ref>{{Cite web|author=IPAC Staff |url=http://www.ipac.caltech.edu/Outreach/Edu/Regions/irregions.html |title=Near, Mid and Far-Infrared |publisher=NASA ipac |accessdate=2007-04-04}}</ref>
Ред 71:
Тези разделения не са строги и могат да варират в зависимост от публикациите. Трите области се използват за наблюдения на различни обекти в космоса.
=== Според чувствителността на сензора ===
[[
Трета схема разделя спектъра според чувствителността на различните детектори:<ref name="Miller">Miller, ''Principles of Infrared Technology'' (Van Nostrand Reinhold, 1992), and Miller and Friedman, ''Photonic Rules of Thumb'', 2004. ISBN 9780442012106</ref>
* Близка инфрачервена: от 0,7 до 1 µm (от приблизителния край на чувствителност на човешкото око до чувствителността на силициев детектор).
* Късовълнова инфрачервена (SWIR): 1 до 3 µm (от края на чувствителността на силициев детектор до средновълновия атмосферен прозорец на пропускане. InGaAs-детектор е чувствителен до около 1,8 µm; други детектори са съдържащите олово.
* Средновълнова инфрачервена: 3 до 5 µm (определена от атмосферния прозорец и зона на чувствителност на InSb- и HgCdTe-, както и частично от PbSe-детектори).
* Дълговълнова инфрачервена: 8 до 12, или 7 до 14 µm: атмосферен прозорец, покриван от HgCdTe и микроболометрите.
* Много дълговълнова инфрачервена (VLWIR): 12 до 30 µm, като детектор се използва легиран силиций.
Названията на тези разделения произтичат от положението им спрямо видимия спектър: близката инфрачервена се намира най-близо до границата на възприемане на човешкото око. Най-новите тенденции са да се отчитат повече технически фактори (обикновените [[силиций|силициеви]] детектори са чувствителни до около 1050 nm, докато InGaAs е чувствителен от 950 nm до около 1700 до 2600 nm, в зависимост от конфигурацията).
| |||