Парична политика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 8:
 
Важно място в определянето на паричната политика на дадена държава заема [[централна банка|централната банка]]. В България това е [[БНБ]]. Тя е упълномощена да управлява парично-кредитната система и да регулира икономиката, като използва паричната политика. В зависимост от вида клиенти, с които контактува, централната банка може да бъде от открит или закрит тип, като се ползва с по-малка или по-голяма автономия от останалите държавни институции. Главна роля на една централна банка е да поддържа покупателната сила на националната валута стабилна, да контролира обема на паричното предлагане, да поддържа стабилността на паричните и капиталовите пазари, да служи като кредитор на търговските банки и да усъвършенства цялостния разплащателен механизъм на националната икономика.
[[FileФайл:Federal Reserve.jpg|мини|250п|[[Федерален резерв|Федералният резерв на САЩ]]]]
За изпълнение на тези функции централната банка разполага с два вида инструменти — за общ кредитен контрол и за селективен кредитен контрол. Инструментите за общ кредитен контрол са:
 
* Задължителен банков резерв (RR). Всяка промяна в задължителния резерв променя свободните резерви на банковата система, лихвения процент и депозитния мултипликатор. С това се променят основните парични променливи - [[парична маса]], [[лихвен процент]] и [[валутен курс]], и се цели да се променят и параметрите на реалната икономика в желаната насока.
 
* [[Дисконтов процент|Дисконтовият процент]] е инструмент чрез чиято промяна се влияе директно върху рефинансирането на търговските банки. Променяйки [[лихва]]та, Централната банка упражнява субститационен и анонсиращ ефект, чрез които изяснява намеренията на правителството относно характера и насоките на паричната политика.