Разлика между версии на „Джанюариъс Макгахан“

редакция без резюме
м (месец; козметични промени)
}}
 
'''Джанюариъс Алойшиъс Макгахан''' ({{lang-en|Januarius Aloysius MacGahan}}, среща се и като '''Януари Алойзий Макгахан'''; {{lang-en|Januarius Aloysius MacGahan}}) е американски [[журналист]] от 19XIX век. ИзвестенИзпратен е в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „[[Дейли Нюз (1846 - 1930)|Дейли Нюзнюз]]“ след [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876 г.)]] и по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]]. Ярък застъпник на българската национална кауза.<ref>{{Cite book |last= Страшимиров |first=Димитър Т.|year=1907 |title= История на априлското въстание |publisher= Издание и собственост на Пловдивската Окръжна Постоянна Комисия |place=Пловдив |edition= 1 |page= 360 – 361 |volume= III |url=https://archive.org/stream/istoriianaapril03stragoog#page/n387/mode/2up |accessdate=23 юли 2016 |via=Internet Archive}}</ref>
 
== Биография ==
Джан Макгахан е роден на [[12 юни]] [[1844]]|1844 г.]] във фермата Гълъбов„Гълъбов хребетхребет“ близо до град [[Ню Лексингтън]], щатв щата [[Охайо]], на [[САЩ]]. Баща му, Джеймс Макгахан, е имигрант от Ирландия, служил на кораба „Нортъмбърланд“, който откарва [[Наполеон I|Наполеон Бонапарт]] в изгнание на остров [[Света Елена (остров)|Света Елена]]. Джанюариъс е първият син от втората съпруга на Джеймс  Хенриета Демпси; има още 2двама по-малки братя. Загубва баща си, когато е само на 7 години. Започва да работиработа из съседните ферми, за да подпомага семейството си. На 17 г. кандидатства за учител в селското училище, и след като му отказват, заминава за Хънтингтън, [[Индиана]], където работи като продавач в магазин и като учител. В началото на 1864 г. се премества в [[Сейнт Луис]], където работи като счетоводител в железопътната компания „Юниън пасифик“. Тук среща генерал Филип Шеридан, герой от [[Американска гражданска война|Гражданската война]], също от ирландски произход. Тази среща повлиява цялостното му развитие  така Джанюариъс Макгахан се оформя под влияние на най-светлите идеали, останали след Гражданската война  време на оптимизъм, когато се консолидирасплотява американската нация. Намерението му е да учи право в Европа и да стане адвокат.
 
През 1868 г. Макгахан пристига в Европа и се установява в Брюксел. Бързо научава френски език. След избухванеизбухването на [[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] д-р Хосмайер, който отговаря за лондонското бюро на в-к „Ню Йорк Хералд“, му предлага да стане специален кореспондент за Европа. Макгахан приема и е акредитиран към ген. Бурбаки, а след това към ген. Шанзи. Пристига в Париж на 18 март 1871 г., в самото начало на [[Парижката комуна]], когато комунарите вече строят барикади на площад Пигал. В писмо до приятеля си Блейк пише: „Относно комуната най-горчивите дописки срещу правителството на Тиер са мои. Аз реших да кажа истината като журналист, независимо колко скъпо може да ми струва това.“ Макгахан никога не изневерява на тази своя максима. За последвалото време Макгахан отбелязва кратко в своя дневник: „След комуната заминах за Лондон, а оттам за Лион. Отново обратно за Париж. Срещнах се с Бержере и описах неговото бягство. Отново в Лондон да преговарям за търсенето на [[Дейвид Ливингстън|д-р Ливингстън]]. От Лондон в Париж, Брюксел, Кьолн, Дрезден и Лемберг, където присъствах на голямо честване на полското обединение, оттам във Виена, от Виена  в Пеща и по течението на Дунава... В Гюргево взех влака за Букурещ. Бях представен на крал Карол и проведох интервю с него. Останах шест седмици в Букурещ, оттам отидох в Яш и Одеса. Имах препоръчително писмо от барон Офенбах, руски консул в Букурещ, до генерал Коцебу, губернатор на Одеса. От Одеса заминах за Николаев.“
 
През 1871 г. Макгахан се намира в Крим, където среща Варвара Елагина — руска аристократка с интереси към литературата и журналистиката, която е там на почивка. Тя описва срещата така:
През 1871 г. в Крим Макгахан среща Варвара Елагина, руска аристократка, с интереси към литературата и журналистиката, която е там на почивка. „Нашето запознанство стана при много романтични обстоятелства. Пътувахме в една каляска със сестра ми Наталия и бъдещия ѝ съпруг, когато трима конници ни надминаха в галоп. Няколко мига по-късно един от офицерите, княз Григорий Долгоруки, обърна коня назад и ни съобщи, че придружават един американец, за да му покажат водопадите. Каляската също отиваше натам. Когато слязохме, за да продължим разходката по стръмнината над водопадите, видяхме от другата страна на хълма двамата адютанти над една превита фигура. Княз Долгоруки ни видя и слезе надолу, прекоси потока и ни разказа, че претърпели злополука: американецът изкълчил глезена си и сега не знаят как ще се върнат в Ялта. Сестра ми предложи нашата каляска... После двамата адютанти повдигнаха американеца и го доведоха при нас. Долгоруки ни представи Макгахан и ни обясни, че ни благодарят, но отказват. Техният американски приятел заявил, че се чувства достатъчно силен да се завърне в Ялта както бил дошъл – на кон..." През 1873 г. те се женят в Париж, а през 1874 г. в Биариц се ражда техният син Пол. В американската легация в Париж ѝ издават паспорт. През 1873 г. Джанюариъс Макгахан достига до [[Туркестан]] и изпраща дописки до вестника за руските военни действия в [[Азия]], целящи покоряването на ханство Хива.
 
През 1871 г. в Крим Макгахан среща Варвара Елагина, руска аристократка, с интереси към литературата и журналистиката, която е там на почивка. „Нашето запознанство стана при много романтични обстоятелства. Пътувахме в една каляска със сестра ми Наталия и бъдещия ѝ съпруг, когато трима конници ни надминахазадминаха в галоп. Няколко мига по-късно един от офицерите, княз Григорий Долгоруки, обърна коня назад и ни съобщи, че придружават един американец, за да му покажат водопадите. Каляската също отиваше натам. Когато слязохме, за да продължим разходката по стръмнината над водопадите, видяхме от другата страна на хълма двамата адютанти над една превита фигура. Княз Долгоруки ни видя и слезесе спусна надолу, прекоси потока и ни разказа, че претърпели злополука: американецът изкълчил глезена си и сега не знаят как ще се върнат в Ялта. Сестра ми предложи нашата каляска... После двамата адютанти повдигнаха американеца и го доведоха при нас. Долгоруки ни представи Макгахан и ни обясни, че ни благодарят, но отказват. Техният американски приятел заявил, че се чувства достатъчно силен да се завърне в Ялта както бил дошъл  на кон..." През 1873 г. те се женят в Париж, а през 1874 г. в Биариц се ражда техният син Пол. В американската легация в Париж ѝ издават паспорт. През 1873 г. Джанюариъс Макгахан достига до [[Туркестан]] и изпраща дописки до вестника за руските военни действия в [[Азия]], целящи покоряването на ханство Хива.
След потушаването на Априлското въстание (1876) извършва неоценима работа в защита на българския народ. Като кореспондент на вестник „Дейли Нюз“ Джанюариъс Макгахан заедно със секретаря на делегацията на САЩ и генерален консул в Цариград [[Юджин Скайлър]] посещава въстаналите български селища. Установява точния брой на избитите българи, както и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване публикува в дописки и репортажи за зверствата на турците.
 
През 1873 г. Макгахан и Елагина се женят в Париж, а през 1874 г. в Биариц се ражда техният син Пол. В американската легация в Париж ѝ издават паспорт. През 1873 г. Макгахан достига до [[Туркестан]] и изпраща дописки до вестника за руските военни действия в [[Азия]], целящи покоряването на ханство Хива.
Една година по-късно, по време на Руско-турската война е специален [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на вестник „Дейли Нюз“ в щаба на действащата руска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Изминава с армията целия път на войната.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301</ref> Близо до Цариград, оказвайки помощ на свой приятел, се разболява от тиф и умира на [[9 юни]] [[1878]] г., 3 дни преди да навърши 34 години.
 
След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) извършва неоценима работа в защита на българския народ. Като кореспондент на вестник „Дейли Нюз“ Джанюариъснюз“, Макгахан посещава въстаналите български селища заедно съсс [[Юджин Скайлър]] — секретарясекретар на делегацията на САЩ и генерален консул в Цариград [[Юджин Скайлър]] посещава въстаналите български селища. Установява точния брой на избитите българи, както и на опожарените селища, църкви и манастири. Резултатите от това проучване публикува в дописки и репортажи за зверствата на турците.
 
Една година по-късно, по време на Руско-турската война е специален [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на вестник „Дейли Нюз“нюз“ в щаба на действащата руска армия на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Изминава с армията целия път на войната.<ref>Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 301</ref> Близо до Цариград, оказвайки помощ на свой приятел, се разболява от тиф и умира на [[9 юни]] [[1878]] г., 3три дни преди да навърши 34 години.
 
== Журналистическа дейност ==
През 1870 г. избухва Френско-пруската война. Генерал Шеридан е прикрепен като наблюдател към немската армия. Убеждава редактора за Европа на вестник „Ню Йорк Хералд“ да назначи Макгахан за военен кореспондент към френската армия.
 
Ярките статии на Макгахан от фронтовата линия, описващи поражението на френската армия, му печелят широка аудитория,. катоЕвропейските вестници препечатват много от кореспонденциите му за вестник „Ню Йорк Хералд“ са препечатани от европейски вестници. Още ненавършил 27 години, вече е знаменитост. С приключването на войната интервюира [[Виктор Юго]] и френския политически деец Леон Гамбета. През март 1871 г. отпътува за Париж, където е един от първите чуждестранни кореспонденти, отразили въстанието, довело до установяването на [[Парижка комуна|Парижката комуна]]. Арестуван е от френската армия. Спасен е благодарение на намесата на американския посланик във Франция. Три дни след падането на Парижката комуна, на 1 юни 1871 г., той пише на приятеля си Блейк: „Всичко, което мога да кажа, е, че аз изведнъж се измених, в последната неделя, когато Версайските войски влязоха в Париж. Впрочем, Вие знаехте, че аз бях френски републиканец, но може би не знаехте, че аз съм също така и комунар. Един куршум прониза шапката ми, а един шрапнел почти ме събори от коня и лежах болен два дни болендена. Един денВеднъж, когато яздех редом с Домбровски, за малко щях да бъда убит от версайците като комунар. Не ми говорете за умерените, религиозните и честните хора на Франция. Те са най-големите диваци в света. Комунарите никога не са извършвали подобни изстъпления, докато накрая не бяха принудени да отговорят. Комунарите имаха в ръцете си живота на целия народ на Париж... Относно комуната най-горчивите дописки срещу правителството на Тиер, които са публикувани, са мои. ''Аз реших да кажа истината като журналист, колкото и скъпо да ми струва това!''“ Макгахан никога не изневерява на тази своя максима.
 
През 1871 г. Макгахан е назначен за кореспондент на вестник „Ню Йорк Хералд“ в [[Санкт Петербург]]. Научава руски и влиза в средите на руското дворянство. Отразява посещението в [[Русия]] на генерал Уилям Шърман. През 1873 г. отразява войната на Русия срещу хаганата [[Хива]] в Централна Азия. Без да се съобразява с руската забрана чуждестранни кореспонденти да отразяват събитието, прекосява на кон пустинята[[Къзълкум]] и е свидетел на капитулацията на град Хива пред руската армия. Тук се среща с руския подполковник [[Михаил Скобелев]], който по-късно се прочува като един от руските военачалници в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Макгахан описва преживяванията си в популярната на времето си книга „Кампанията при Аму Даря и падането на Хива“ (1874).
Анонимен потребител