Конче (община Конче): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 7:
| герб =
| изглед = ЕкспедицијаЛакавичко 52.jpg
| изглед-описание = Общ изглед
| гео-ширина = 41.4958
| гео-дължина = 22.3850
| регион = Югоизточен
| община = [[Конче (община)|Конче]]
Line 24 ⟶ 22:
 
== География ==
Селото е разположено между [[Градешка планина|Градешката]] и [[Конечка планина|Конечката планина]] (Серта), в долината на река [[Крива Лакавица]], на 20 километраkm южно от град [[Радовиш]]. Се­ло­то е на над­мор­ска ви­со­чи­на от 580 m. Землището на селото е го­лямо - 45 km<sup>2</sup>, като в него преобладават горите с 2,721 ha, обработваемото землище е 1,185 ha, а па­си­ща­та 368 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=584 | заглавие= Конче |достъп_дата = 2018-11-17 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Мој Роден Крај |език= |цитат= }}</ref>
 
== История ==
В местността Горна кула, разположена югоизточно от селото в подножието на Конечката планина са локализирани останки от късноантична и средновековна крепост. <ref>[http://www.promacedonia.org/im3/im_strumica.htm#1{{cite Микулчик,book Ив.|title= Средновековни градови и тврдини во Македонија, Скопије,|last= Микулчиќ|first= Иван|authorlink= Иван Микулчич|year= 1996,|publisher= Македонска академија на науките и уметностите|location= Скопје|pages= стр.317 - 318] |url= http://www.promacedonia.org/im3/im_valandovo.htm}}</ref>
 
За първи път Конче се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император [[Василий II Българоубиец]], където селището е описано като част от [[Струмишка епархия|Струмишката епархия]] на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>[http://promacedonia.org/is/is_2_1.html#hrisovul_1 Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56]</ref> От XIV век над селото функционира манастирът „[[Свети Стефан (Конче)|Света Богородица]]“.<ref>Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т. II, София 1932, с. 479</ref> Според Кончанския [[практикон]], придаден към дарствена грамота на цар [[Стефан Урош]] от 1366/7 г., в селото са живели 25 семейства, от които 4 вдовишки.<ref>Матанов Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 228.</ref>
Line 75 ⟶ 73:
|}
 
В началото на XXI век в селото работят: основно училище, църква, поща, амбулантна, ветеринарна служба.<ref name="Мој Роден Крај"/>
== Обществени институции ==
В селото работят: основно училище, църква, поща, амбулантна, ветеринарна служба.
 
== Личности ==
Line 83 ⟶ 80:
* {{флагче|България}} Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.<ref>Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.</ref>
 
== Бележки ==
== Външни препратки ==
* {{икона|mk}} [http://www.konce.gov.mk/mak/index.asp Официален сайт на община Конче]
 
== Източници ==
<references/>