Клетъчна мембрана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 1:
[[КартинкаФайл:Fluid Mosaic.svg|мини|250px|Схематична диаграма изобразяваща подредбата на липидните молекули в [[двоен фосфолипиден слой|двойния фосфолипиден слой]]. Полярните жълти глави, отделят сивите хидрофобни опашки от воднистата цитоплазма и от външната среда.]][[FileФайл:Cell membrane detailed diagram en.svg|thumbмини|400px|Детайлна диаграма на клетъчната мембрана]]
 
'''Клетъчната мембрана''' (наричана още „плазмена мембрана“, „цитоплазмена мембрана“, „плазматична мембрана“или „плазмалема“) е [[биологична мембрана]], която отделя вътрешността на клетката от външната обкръжаваща среда <ref>[http://users.rcn.com/jkimball.ma.ultranet/BiologyPages/C/CellMembranes.html Kimball's Biology pages], Cell Membranes</ref>. Тя е полупропусклива липидно-белтъчна обвивка, характерна за всички видове [[клетка|клетки]]. Клетъчна мембрана притежават както [[еукариот]]ните, така и [[прокариот]]ните клетки.
 
Тя обособява клетката от околната среда, придава и&#768;ѝ форма и я предпазва от неблагоприятните въздействия. Освен това към нея се прикрепва [[цитоскелет]]ът, който от своя страна има важна роля в поддържането на формата ѝ.
 
Клетъчната мембрана е вид [[биологична мембрана]].
Ред 19:
Видовете липиди, участващи в състава на мембраните, са: [[фосфолипиди]], [[гликолипиди]], [[сфинголипиди]] и [[стероли]]. В плазмалемата на животните най-застъпеният липид е [[холестерол]]ът с до 30% от липидното ѝ съдържание. При растенията той е заместен от [[фитостерол]].
 
Мастните киселини в състава на мембранните липиди могат да бъдат наситени или ненаситени, като съотношението им се изменя. За предпазване на клетката от студ, мембраната и&#768;ѝ се обогатява на наситени мастни киселини и така става по-плътна и непропусклива, докато богатата на ненаситинени мастни киселини мембрана е по-рехава.
 
=== Белтъци ===
Ред 26:
Мембранните белтъци се делят на периферни и интегрални (трансмембранни). Периферните белтъци могат да са свързани с нея посредством мастни киселини или интегрални белтъци. Те образуват по повърхността на мембраната различни видове [[рецептор]]и и [[антитяло|антитела]], които могат да се свързват избирателно със специфични за тях вещества. Интегралните белтъци играят структурна роля за здравината на мембраната или образуват различни транспортни единици в нея: [[йонен канал|йонни канали]], водни пори, белтъци преносители при [[Активен транспорт|активния транспорт]] и др. Има 3 вида интегрални белтъци: трансмембранни, които проникват през цялата мембрана; полуинтегрални – преминават само през външния или през вътрешния слой; и тунелни – преминават през цялата мембрана, между тях има пори с регулируем отвор.
 
Белтъците могат да преминават през мембраната, да се плъзгат по повърхността и&#768;ѝ, да се извъртат в нея и да променят ориентацията на външните и вътрешните си части, което е особено важно при активния транспорт. Някои от тях имат каталитични функции, играят ролята на ензими; най-често това са [[Аденозинтрифосфатаза|аденозинтрифосфатази]]. Способността на дадени белтъци да се свързват специфично със строго определени вещества определя избирателната пропускливост на мембраните, както и рецепторните и&#768;ѝ функции.
 
Качественият и количествен белтъчен състав се изменя според нуждите на клетката. Например, ако е необходимо по-голямо количество от даден [[метаболит]], клетъчната мембрана ще се обогати на белтъците, отговорни за транспорта му. Понякога клетката дори синтезира несвойствени и&#768;ѝ мембранни белтъци, необходими при транспорта на новопоявили се вещества.
 
=== Въглехидрати ===
Типично мембранни въглехидрати съставят по-малко от 1% от плазмалемата; те са свързани с някои от белтъците и&#768;ѝ (в гликопротеинов комплекс) или с липиди (гликолипиди).
 
Въглехидратите, натрупани по външната повърхност на плазмалемата, образуват слизеста структура наречена [[гликокаликс]]. Средната дебелина на този слой е 3 – 4 [[нанометър|нм]]. Гликокаликсът се секретира от клетката и е слабо свързан с клетъчната мембрана.
Ред 39:
 
== Функции ==
Клетъчната мембрана има жизненоважна за клетката роля. Основните и&#768;ѝ функции са:
 
=== Защитна ===
Ред 45:
 
=== Транспортна ===
Плазмалемата притежава избирателна пропускливост навътре в клетката за необходимите и&#768;ѝ метаболити или извън нея на клетъчни продукти и ненужни вещества. Видове транспорт през плазмалемата:
* '''Пасивен транспорт'''. Осъществява се чрез водни пори и йонни канали през мембраната, изградени от трансмембранни белтъци. Използва физичните процеси [[осмоза]] и [[дифузия]] и протича без промяна в енергийния баланс на клетката. Чрез него през мембраната преминават йони и вода с разтворените в нея газове.
* '''Активен транспорт'''. При него самата мембрана участва активно в преноса на вещества. Изразходва се енергия, получена от разрушаване на химични връзки при редуциране на [[Аденозинтрифосфат|АТФ]] до [[Аденозиндифосфат|АДФ]]. Бива [[котранспорт]] и [[цитоза]].
** Котранспорт. Участват интегрирани в мембраната белтъци. Те се свързват със своите специфични субстрати в активните си зони и консумирайки енергия, се трансформират така, че активните им зони заедно със субстрата преминават мембраната. Пример за котранспорт е [[Калиево-натриева помпа|калиево-натриевата помпа]].
** Цитоза. Участва цял участък от клетъчната мембрана.
*** Внасянето на вещества в клетката чрез цитоза се нарича „[[ендоцитоза]]“. Веществата се обгръщат от клетъчната мембрана в мехурче, което се откъсва от нея и потегля в цитоплазмата във вид на [[вакуола]]. Ако приетите вещества са течности, то процесът се нарича „[[пиноцитоза]]“, а при по-големи частици и макромолекули – „[[фагоцитоза]]“. Фагоцитарните вакуоли се сливат с [[лизозома|лизозоми]], за да се извърши в тях вътреклетъчно смилане на приетите метаболити.
*** Извеждането на продукти от клетката става чрез [[екзоцитоза]]. Продуктите, обвити във вакуоли, достигат клетъчната мембрана, където мембраните на вакуолите се сливат с нея и продуктите се изсипват навън.
 
=== Рецепторна ===