Руско-японска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Игнорирани тагове
м интервал; козметични промени
Ред 10:
|територия = анексиране от Япония на полуостров [[Люйшун]] и [[Южен Сахалин]]
|резултат = Победа на Япония,{{Br}} [[Портсмутски мирен договор]]
|страна1 = [[КартинкаФайл:Merchant flag of Japan (1870).svg|22px]] Японска империя
|страна2 = [[КартинкаФайл:Flag of Russia.svg|borderръб|22px]] Руска империя{{Br}}[[КартинкаФайл:Flag of the Principality of Montenegro.svg|borderръб|22px]][[Княжество Черна гора]]<ref group="б">Черна Гора обявява война на Япония, изразявайки благодарността си към Русия за усилията за постигането на независимост на страната в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война от 1877 – 1878 г.]] Поради своята отдалеченост, Черна гора не оказва никаква помощ на Русия, и усилията и&#768;ѝ се ограничават с участието на тези черногорци, които служат във въоръжените сили на Руската империя. При сключването на Портсмутския мирен договор Черна гора е забравена, и формално до [[2006]] г. тя се намира в състояние на война с Япония.</ref>
|командир1 = [[Файл:Flag of the Japanese Emperor.svg|22px]] [[Император Мейджи]]
[[КартинкаФайл:War flag of the Imperial Japanese Army.svg|22px]] [[Ояма Ивао]]<br />
[[КартинкаФайл:War flag of the Imperial Japanese Army.svg|22px]] [[Ноги Маресуке]]<br />
[[КартинкаФайл:War flag of the Imperial Japanese Army.svg|22px]] [[Куроки Тамемото]]<br />
[[Файл:Standard of Admiral of Imperial Japanese Navy.svg|22px]] [[Того Хейхатиро]]
|командир2 = [[Файл:Imperial Standard of the Emperor of Russia (1858–1917).svg|22px]] [[Николай II (Русия)|Николай II]]<br />
[[КартинкаФайл:Flag of Russia.svg|borderръб|22px]] [[Алексей Куропаткин]]<br />
[[КартинкаФайл:Flag of Russia.svg|borderръб|22px]] [[Анатолий Стесел]]<br />
[[КартинкаФайл:Flag of Russia.svg|borderръб|22px]] [[Роман Кондратенко]]†<br />
[[КартинкаФайл:Naval Ensign of Russia.svg|22px]] [[генерал-адмирал]] и Велик княз [[Алексей Александрович]]
|сила1 = 300 000 души
|сила2 = 500 000 души
Ред 66:
На 12 август 1903 г. японският пълномощен министър в [[Санкт Петербург]] представя документ със следните предложения:
<blockquote>
* 1. Взаимно ангажиране на двете империи в опазването на независимостта и териториалната цялост на Китай и Корея, както и да се поддържат еднакви възможности за търговия и развитие на индустрията на народите в двете държави.
* 2. Взаимно признаване на японските интереси в Корея и на руските интереси в Манджурия, както и правото на Япония да вземе за Корея и Русия – за Манджурия, всички необходими мерки за защита на интересите си, стига това да не е в противоречие с чл. 1 от настоящото споразумение.
* 3. Взаимно съгласие между Япония и Русия да не се възпрепятства развитието на индустриалните и търговски дейности в Корея и Манджурия, които не са в противоречие с чл. 1 от настоящото споразумение. Допълнителен ангажимент от страна на Русия да не възпрепятства бъдещо разширение на корейската жп линия през Южна Манджурия към Източен Китай и свързване с линията Шанхай – Нючванг.
* 4. Взаимен ангажимент, в случай че бъде установена необходимост Япония да изпрати войски в Корея, а Русия – в Манджурия, с цел защита на интересите посочени в чл. 2 от настоящето споразумение или потушаване на бунтове. Силите, които бъдат изпратени, да не превишават необходимия брой и да бъдат отзовани веднага след приключване на мисията им.
* 5. Признаване от страна на Русия на ексклузивното право на Япония да дава съвети и съдействие в интерес на доброто управление на Корея, включващо и оказване на необходимата военна помощ.
* 6. Настоящето споразумение заменя всички досегашни договорености между Япония и Русия относно Корея.
</blockquote>
На 3 октомври руският пълномощен министър в Япония Роман Розен представя на японското правителство руското контрапредложение:
<blockquote>
* 1. Взаимно уважение към независимостта и териториалната цялост на Корея и Манджурия.
* 2. Признание от руска страна на японските интереси в Корея и правото на Япония да оказва помощ на Корея с цел подобрение на гражданската администрация, без това да влиза в конфликт с чл. 1.
* 3. Ангажимент от страна на Русия да не възпрепятства търговските и индустриалните интереси на Япония в Корея, както и да не възпрепятства вземането на необходимите мерки в защита на тези интереси, стига въпросните мерки да не влизат в конфликт с чл. 1.
* 4. Признаване на правото на Япония по причините, изтъкнати по-горе, да изпраща военни контингенти в Корея със знанието на Русия. Числеността на въоръжените сили не бива да надвишава нужния брой, необходим за изпълнение на задачата. След завършване на операцията военният контингент трябва незабавно да бъде отзован в Япония.
* 5. Взаимен ангажимент на Япония и Русия с цел да не бъде използвана каквато и да е територия на Корея за стратегически цели. Крайбрежието на Корея също не трябва да бъде използвано за военни цели, ограничаващи свободното мореплаване през корейските протоци.
* 6. Взаимно признаване на територията от Корея, намираща се на север от 39-ти паралел, за неутрална зона, където нито една от договарящите се страни няма право да разполага въоръжени сили.
* 7. Признаване от страна на Япония, че Манджурия и принадлежащото и&#768;ѝ крайбрежие са сфера извън японските интереси.
* 8. Настоящето споразумение заменя всички досегашни договорености между Япония и Русия относно Корея.<ref>Text in Japanese Ministry of Foreign Affairs, Correspondence Regarding Negotiations... (1903 – 1904) pp. 7 – 9.</ref>
</blockquote>
 
Ред 128:
 
=== Обсадата на Порт Артур ===
[[Файл:Fire of the Oil Depot Caused by Our Gunfire.jpg|мини|вляволяво|250п|Бомбардировка над Порт Артур]]
През април 1904 г. японското командване прави успешен десант край Порт Артур и след много тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280-милиметрови оръдия „[[Круп]]“. Благодарение на тежката си артилерия японците успяват да нанесат изключително сериозни поражения на руския флот, намиращ се в пристанището. До декември, на практика целият руски флот в Порт Артур е унищожен. На 2 януари главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града на изненаданите японски генерали. Няколко години по-късно генерал Стесъл е осъден на смърт заради държавна измяна и некомпетентността си при отбраната на града. През 1908 г. присъдата му е отменена.
[[Файл:Tsesarevich Russian Battleship.jpg|мини|300п|Руският линеен кораб „Царевич“]]
Ред 162:
Балтийският флот, преименуван на Втора тихоокеанска ескадра, преминава 33 000 km, за да освободи [[Люйшун|Порт Артур]]. Деморализиращите новини застигат адмирал Рожественски още докато флотилията се намира край бреговете на Мадагаскар. Единствената останала възможност на руснаците е да се доберат до [[Владивосток]], като най-прекият път до там преминава през пролива Цушима между Корея и Япония. Именно това и очаква адмирал Того Хейхачиро, който започва подготовка, за да пресрещне руската ескадра още след падането на Порт Артур.
 
Японският адмирал събира всички налични сили, а именно 4 линейни кораба, 27 крайцера, 21 разрушителя, 37 торпедоносеца и различен брой помощни съдове. Руският флот пристига в Азия през пролетта на 1905 г., значително намалил боеспособността си заради дългото пътуване и невъзможността за ремонтни дейности. Адмирал Рожественски разполага с 8 [[линкор]]а, от които 4 чисто нови [[Дредноут (клас кораби)|дредноута]] клас „Бородино“, 3 бронирани бойни кораба, 8 [[крайцер]]а и 9 [[Разрушител|разрушителяразрушител]]я. Двата флота се срещат на 27 май 1905 г.
 
Битката започва в 14:00 часа, като още в началните минути мощните батареи на японският флагман „Микаса“ увреждат сериозно няколко руски кораба. Японският флот има сериозно предимство по отношение на далекобойността на оръдията.<ref>Sondhaus, Lawrence, Naval Warfare, 1815 – 1914, P.191</ref> Директно попадение в [[Муниции|муниционния]] склад на „Бородино“ предизвиква силна експлозия и линкорът потъва за минути заедно с целия си екипаж.<ref>Regan; The Guiness Book of Decisive Battles-The Battle of Tsushima 1905, p.177</ref> Малко по-късно адмирал Рожественски е ранен от [[шрапнел]] и командването е поето от контраадмирал Николай Набогатов. В края на деня руснаците са загубили 4 линкора, докато японците претърпяват само леки повреди.