Свети Стефан (Цариград): Разлика между версии

'''„Свети Стефан“''' ({{lang-tr|Aya Stefan}}, ''Bulgar Kilisesi'', ''Българската църква''), известна като '''Желязната църква''', е [[православие|православна]] [[Българска православна църква|българска]] [[църква (сграда)|църква]] в [[Истанбул]], [[Турция]], направена от готови железни елементи. „Свети Стефан“ е единствената [[православие|православна]] [[желязна църква]]. Представлява [[кораб (архитектура)|трикорабна]] [[базилика]] с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Олтарът е обърнат към [[Златен рог|Златния рог]], а над [[притвор]]а се издига 40-метрова [[камбанария]]. Храмът е създаден в края на XIX век и струва на българската държава над 1 милион франка.

 

През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз [[Стефан Богориди]] подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „[[Фенер (квартал)|Фенер]]“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на [[Златен рог|Златния рог]], близо до седалището на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].

 

През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на [[Българска екзархия|Българската екзархия]], създадена със [[Ферман за Българската екзархия|султански ферман]] на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след [[Освобождение на България|Освобождението на България]] до [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година.

 

Автор на проекта е[[Османска империя|османският]] [[архитект]] от [[арменци|арменски]] произход [[Ховсеп Азнавур]].

 

 

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до [[Триест]], а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на [[необарок]], [[неоготика]] и [[византийска архитектура|византийски стил]]. Интериорът също е изработен във Виена – [[Коринтски стил|коринтски колони]], ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има [[ар нуво]] влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили [[иконостас]]а по [[католицизъм|католически]] образец и секретарят на екзархията [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] с архитекта Азнавур са принудени да отидат до [[Русия]], за да преговарят с руска фирма за избработка на [[православие|православен]] иконостас. Иконостасът е направен от [[Москва|московската]] фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския [[художник]] [[Клавдий Лебедев]], а шестте камбани са отлети също в [[Русия]], в [[Ярославъл]] във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.

 

 

„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с [[желязна църква|железни църкви]] във втората половина на XIX век. Преносимите железни църкви са [[Великобритания|британско]] изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер [[Густав Айфел]] също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.

</gallery>

 

* [[Желязна църква]]

* „[[Свети Димитър (Цариград)|Свети Димитър]]“

* Ганчев, Хр. Български паметници в Р.Турция, сп.“Паметници, реставрация, музеи“, кн.1, 2003, с.35 – 44.

* Темелски, Хр. Българската светиня на Златния рог, трето преработено и допълнено издание, С., 2010.

 

== Галерия ==

{{Портал|Християнство|Турция}}

{{Нормативен контрол}}

[[Категория:Българска общност в Турция]]

[[Категория:Православни църкви в Турция|Стефан (Цариград)]]