Къна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Северна с главна буква, защото се разбира като самостоятелна област
м интервал; козметични промени
Ред 18:
}}
 
'''Къна&#768;Къна̀''', '''хенна&#768;хенна̀''' или '''хена&#768;хена̀''' е название на растението ''Lawsonia inermis'' и на произвежданата от него боя. Изглежда като храст или малко дърво, цъфти с ароматни бели съцветия. Регионите на естественото разпространение са в тропическа и субтропическа [[Африка]], южна [[Азия]], северна [[Австралия]].<ref name="ираника">[http://www.iranicaonline.org/articles/henna Encyclopædia Iranica, Henna]</ref><ref>[https://www.britannica.com/plant/henna Encyclopædia Britannica, Henna]</ref> Боята е във вид на прах, получава се чрез смилане на изсушените листа. Използва се за козметични цели (боядисване на коса, бодиарт) и за боядисване на текстил и кожа. Листата, цветчетата и корените на растението имат лечебни свойства.<ref name="фрамар">[http://medpedia.framar.bg/ботаника/хенна-къна Medpedia]</ref>
 
== Ботаническо описание ==
[[FileФайл:Lawsonia inermis 0001.jpg|thumbмини|''Lawsonia inermis'']]
Растението къна е висок храст или малко дърво с много разклонения. Добре развитите растения са с височина около 2,5 m, при идеални условия могат да стигнат до 6 m. Дръвчето е със сиво-кафява кора, клонките на младото растение са зелени, с увеличаването възрастта на растението придобиват червеникав цвят. При по-старите растения се появяват бодливи израстъци. Листата са зелени, с дължина от 1,5 до 5 cm и ширина между 0,5 и 2 cm. Формата им е елипсовидна със заостряне към върха. Листните вени на повърхността на листата са вдлъбнати, а от долната страна изпъкнати. Събраните в съцветия малки цветчета са с аромат близък до този на жасмин. Съцветията са многобройни, обикновено бели на цвят, но се срещат също червени и розови. Всяко цветче има четири заоблени чашелистчета и осем дълги тичинки. Плодовете на къната са дребни капсули с кълбовидна форма и кафяв цвят. Те са с размер 4 – 8 mm и всяка капсула съдържа 30 – 50 семена. Семената са с дебела обвивка и ъгловата форма.<ref name="фрамар"></ref><ref name="херб">[http://www.herbcottage.com.au/henna.html Herbcottage.com.au]</ref>
 
Къната расте в страни с циклични смени на сухи и влажни сезони, разпространена е в тропическите и субтропическите региони на Африка, южна Азия и в полуаридните региони на Северна Австралия. Растението бързо расте и се разклонява по време на влажните сезони. Оптималната температура за растежа, при която се получава максималното количество на най-важната химична съставка ''лоузон'' (на англ. ''Lawsone'', 2-хидрокси-1,4-нафтохинон), е между 35 – 45 &nbsp;°C. Листата пожълтяват и падат по време на сухите и хладните сезони. Растението не вирее добре при минималните температури под 11 &nbsp;°C и загива, ако те спаднат под 5 &nbsp;°C.<ref name="херб"/>
 
== Приложение в козметика ==
[[FileФайл:Henna for hair.jpg|thumbмини|rightдясно|Къна на прах]]
В козметиката къната се използва като боя за коса и тяло. Натуралната боя е прах със зеленикав цвят. Получава се чрез смилане и пресяване на изсушените листа на растението. Чистият продукт без химически примеси рядко предизвиква алергия и може да се използва за боядисване на коса, кожа и нокти. В Европа продуктите на базата на къната използват вносна суровина. Нейното качество зависи от локалните условия на мястото, където се отглежда растението. Основните производители на къна са [[Индия]], [[Пакистан]], [[Мароко]], [[Египет]] и [[Судан]].<ref name="леди"></ref>
 
=== История ===
Не е известно, кога къната става част от човешката култура. Предполага се, че хората са се украсявали с къна още през [[неолит]]а. Съществуват научни доказателства за нейното използване в качеството на козметичен продукт през бронзовата ера. Намерени са текстове и артефакти, отнасящи се към периода между 3000 и 500 пр.н.е., които показват използването на къната в древния Египет, [[Месопотамия]] и източната част на [[Средиземноморие]]то. Следи от къна са се запазили по косите и ръцете на мумиите от египетските гробници. Към 500 пр.н.е. къната е част от древните традиции. С нея се украсяват при религиозни ритуали, за сватбени церемонии, прикриват побелелите коси.<ref name="месопотамия">[http://www.tapdancinglizard.com/AS_henna_for_hair/chapters/chap2/Meso_Levantine.pdf Ancient Mesopotamian and Levantine Henna]</ref>
 
Къната се разпространява в другите части на света чрез миграция, културен обмен, религиозна експанзия, търговия. Предполага се, че културата на къната стига до териториите на [[Персия]] и Индия в процеса на тяхната [[ислям]]изация, започнала от 7 век. В тези региони климатичните условия и видът на почвата са подходящи за растението и способстват интегрирането на къната в традициите на живущите там народи. Съществуват описания на пътешественици и исторически текстове от средни векове, които описват използването на къната като боя за коса и украса на тялото на хората и животните.<ref name="ираника"></ref><ref>[http://www.hennapage.com/henna/encyclopedia/Persian_Henna_Techniques.pdf Persian Henna Techniques]</ref> От друга страна, има и исторически записи, свидетелстващи за използването на къната за боядисване на косата в древната [[Партско царство|Парта]], която се намирала на територия, принадлежала по-късно на Персия. Мюсюлманското влияние в някои области на Индия, [[Индонезия]] и [[Малайзия]] се подлага на съмнение от лингвистичното проучване на думите, които се използват за растението ''Lawsonia inermis''. Предполага се, че в тези страни може да има по-ранна история на къната. Подобни предположения за възникване на традиции, свързани с къната, се правят и за мюсюлманските страни от западна Африка.<ref name="месопотамия"></ref><ref name="праистория">[http://www.tapdancinglizard.com/AS_henna_for_hair/chapters/chap2/Pre-History_Egypt.pdf The Cultural and Social History of Henna]</ref><ref name="хенаарт"></ref>
 
В Европа къната става елемент от култура през 19 век. Използват я жените от движението ''естетизъм'' и привърженичките на артистичната група на пре-рафаелитите. Яркочервените коси се асоциират с бохемския начин на живот и са предизикателство към тогавашното обществото, което ги отхвърля и осмива.<ref>[http://www.fashion-era.com/aesthetics.htm Fashion History of The Aesthetic Dress Movement]</ref> По-късно през 20 век боядисването с къна се популяризира поради нарасналия интерес към Изтока и неговата култура.
Ред 43:
 
==== Начин на приложение ====
[[FileФайл:Spice Bazaar, Istanbul (6167303596).jpg|thumbмини|Къна на пазара в [[Истанбул]]]]
[[FileФайл:Henna Hair, Addis (10637625883).jpg|thumbмини|Боядисана с къна коса]]
Натуралната къна се продава във вид на прах и за да се използва за боядисване, подготвят се и косата и сместа за намазването ѝ:
* Косата трябва да е чиста и влажна.
* Сместа се приготвя в керамичен или порцеланов съд чрез разбъркване на определени пропорции прах и течност, така че да се получи гъста кашица.
 
Ефективното отделяне на лоузона става при лека киселинност (PH 5.5). Поради това за течност обикновено се използва вода с добавки от натурален оцет, лимонов или друг плодов сок. Сместа може да се ароматизира чрез естествени подправки. Включването на яйце допълнително засилва подхранването и блясъка на косата, но намалява ефективността на боядисването. Преди да се използва, сместа престоява не по-малко от 1 час, за да се освободи лоузонът. Продължителността на този етап от подготовката може да стига и до едно денонощие. През това време съдът с разбърканата къна трябва да е добре покрит, така че да се избегне изсъхването на кашицата. Процедурата на същинското боядисване изисква предпазване на ръцете и дрехите от петна. Кашицата се намазва по цялата коса с подходяща четка, главата се покрива с непроницаема за въздуха материя, например найлон. Боята се оставя да действа няколко часа – най-малко два, препоръчително е да се преспи една нощ. Желателно е главата да е добре завита и да се пази топла. Продължителността на процедурата определя наситеността на крайния цвят на косата. Накрая косата се измива с обилна вода, така че да се махнат всичките остатъци от сместа. Водата не бива да е гореща, а да е хладка или топла.<ref name="леди"></ref><ref>[https://www.hennacaravan.com/how/hennayourhair.html Recipes for Henna on Hair]</ref>
 
==== Продукти със заимствано име „къна“ ====
Ред 61:
 
=== Бодиарт ===
[[FileФайл:Mehndi.jpg|thumbмини|Булка с менди по ръцете и краката, [[Гуджарат]], Индия]]
[[FileФайл:Henna on foot in Morocco.jpg|thumbмини|Шарки с къна, Мароко]]
В културите на редица страни съществува традицията за къносването на ръцете и краката. Създаването на шарки с къна върху кожата е част от национални и религиозни ритуали в арабските страни и Иран. В Индия, Пакистан и [[Бангладеш]] по време на сватбените тържества се провеждат така наречени „менди вечери“ по украсяването на булката и младоженеца с къна.
 
Ред 85:
== Приложение в медицина ==
=== Химичен състав ===
Къната съдържа [[етерични масла]], [[флавоноид]]и, [[терпен]]оиди, [[липиди]], [[захари]], [[кумарин]]и, [[витамин]]ова [[витамин К|група К]], съставки с [[диуретик|диуретично]] действие, лоузон (хеннотанинова киселина).<ref name="фрамар"></ref>
 
=== Лечебни свойства ===
Лечебните свойства на растението къна са известни още в древния Египет. В папируса Еберс от 1550 пр.н.е. са описани подробни наблюдения за зависимостта на качеството на растението от неговата възраст, вида на почвата и климатичните условия, при които то расте. Определени са факторите, имащи значение за медицинските свойства на различните части на растението. Лечебната употреба на къната е основно при кожните заболявания. Тя се предписва като средство, ускоряващо заздравяване на раните, намаляващо възпалителните процеси, въздействащо върху гъбичните инфекции.<ref name="праистория"></ref><ref>[http://www.hennapage.com/henna/encyclopedia/medical/ebers.html Henna in the Ancient Egyptian Pharmacopoeia: The Ebers Papyrus]</ref>
 
Съвременните научни изследвания потвърждават антибактериалния ефект на листата. Лабораторните експерименти върху животни показват противораковите свойства на екстракта от листа. Установено е, че прахът от листата на къна има позитивен ефект, когато се приема вътрешно или се прилага локално при рак на кожата.
 
Употребата на къна е противопоказна при хора, които имат кръвната аномалия [[глюкозо-6-фосфатдехидрогеназна недостатъчност]].<ref name="фрамар"></ref>
 
==== Народна медицина ====
Растението къна, нейните листа, цветове и корени се използват в народната медицина на североафриканските страни, Иран, в древната индийска медицина [[Аюрведа]]. В страните, където се култивира, къната традиционно се прилага като [[хемокоагулант|коагулант]]. Тя има охлаждащ ефект, а смесена с оцет облекчава главоболие. Охлаждащото действие на къната има релаксиращ и успокояващ ефект, когато е приложена към дланите и долната част на ходилата. С лапи от нея лекуват изгаряния и екзема. Предполага се, че къносването на кожата действа срещу [[проказа]], [[витилиго]] и [[гангрена]], а корените на къната са ефективни срещу [[гонорея]]. Запарките от листата и цветята се прилагат външно при язви и [[ревматизъм]], пият се при [[тетанус]], [[епилепсия]] и болки в стомаха, жабуркат се за лечение на възпалени венци. Листата се използват още при лечение на [[хепатит]] и [[скорбут]]. Младите плодове се използват за направа на мехлем, който се прилага при сърбежи. Цветовете се приемат като приспивателно, смлените корени се използват за лечение на циреи и очни заболявания.<ref name="ираника"></ref><ref name="фрамар"></ref><ref name="херб"></ref><ref>[http://easyayurveda.com/2016/08/09/henna-mehndi-benefits-usage-research-side-effects/ Henna, Mehndi Benefits, Usage, Research, Side Effects]</ref>
 
== Източници ==