Перитонит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 8:
| МКБО =
}}
'''Перитонитът''' ({{lang-la|peritonitis}} - ''[[Коремница|'''periton''']] - коремница'' '''+''' '''''-itis''' - възпаление'') е тежко [[възпаление|възпалително]] заболяване на [[коремница]]та. Той е възпалителен подсиндром на острия хирургичен корем, протича с местни и общи прояви от страна на организма и изисква спешна [[Хирургия|хирургична]] намеса. Възпалението на коремницата може да е обусловено от физични, химични или биологични фактори, но независимо от причината винаги завършва като [[инфекция|инфекциозно]].
== Класификация ==
''Според начина на възникване'' перитонитът може да бъде първичен и вторичен. При първичния перитонит (около 1% от всички перитонити), наричан още криптогенен, възпалението на коремницата възниква чрез разпространение на инфекцията от огнище извън коремната кухина по [[Кръв|хематогенен]] или [[Лимфа|лимфогенен]] път. При вторичните перитонити, които преобладават, възпалението възниква в коремната кухина.
Ред 27:
''Според разпространеността на процеса:''
* Локален перитонит:
** ограничен възпалението се ограничава под формата на [[абсцес]];
** неограничен възпалението е местно, но не е ограничено и засяга една анатомична област.
* Разпространен перитонит:
** дифузен възпалението се разпространява, но не засяга повече от 2 етажа на коремната кухина;
** разлят възпалението засяга повече от 2 етажа на коремната кухина;
** тотален възпалението е пълно и разпространено по цялата коремна кухина.
== [[Етиология]] ==
Причините за възникване на перитонеално възпаление са многообразни. Обикновено перитонитът е следствие от възпалителни или травматични заболявания на коремните органи, влизащи в групата на острия хирургичен корем (перфорация на [[язва]] на [[стомах]]а или [[дванадесетопръстник]]а, [[апендицит]], [[холецистит]], [[панкреатит]], остра чревна непроходимост, [[емболия]] или [[тромбоза]] на [[кръвоносен съд|съдовете]] на [[мезентериум]]а, [[травма]]тични и [[Патология|патологични]] перфорации на кухи коремни [[орган (анатомия)|органи]] при огнестрелни, прободни или други наранявания, ракови процеси и т.н.). В редки случаи перитонитът може да е резултат от бактериално възпаление извън коремната кухина, което навлиза в нея по [[Кръв|хематогенен]] или [[Лимфа|лимфен]] път ([[абсцес]]и и [[гной]]ни възпаления в гръдната кухина или половите органи при жените — стрептококов, пневмококов, гонококов перитонит и т.н.). Конкретната причина за развитие на перитонит е навлизането и размножаването на [[бактерии|бактериални]] [[микроорганизми]] в коремната кухина, на което организмът отговаря с възпаление от страна на пристенната и органната коремница.
Ред 44:
Симптоматиката при острите перитонити може да се раздели на обща и местна. Тя зависи от давността на заболяването, възрастта на болния и реактивността на организма. С оглед клиничната картина, лечението и прогнозата се разглеждат следните стадии на перитонита:
* Начален стадий: от началото на заболяването до 6-12-ия час. Болката е основният клиничен признак. Тя е силна, постоянна и е локализирана в областта на засегнатия коремен орган с постепенно дифузно разпространение. Артериалното налягане е нормално, а температурата се повишава до 38 градуса С. Постепенно се появяват позиви за повръщане и силна жажда. Болният „щади” корема и заема принудително присвито положение на тялото. При палпация се установява болезненост по целия корем. Коремът е напрегнат с ясни данни за мускулна защита.
* Късен стадий: той обхваща периода от 12-24-ия час до четвъртото денонощие. Тежкото общо състояние е изписано на лицето на болния като ''facies Hippocratica'' - изострени черти на лицето, хлътнали очи с тъмни кръгове под тях и ноздрено дишане. Телесната температура е повишена, пулсът е мек, артериалното налягане спада рязко. Повръщанията от болния не са така обилни, а [[дефекация]]та спира. При [[аускултация]] на целия корем се установява т.нар. гробна тишина - [[перисталтика]]та не се долавя и се установява пълна тишина.
* Терминален стадий: след първото денонощие състоянието на болния става крайно тежко с опасност за живота му. Съзнанието е замъглено, болният е отпуснат и адинамичен, пулсът е филиформен и едва се напипва. Повръщането добива характер на ''vomito nigro'' (повръщане на черни материи), което е също лош прогностичен белег.