Разлика между версии на „Спектрална серия“

м
интервал; козметични промени
м (интервал преди запетая)
м (интервал; козметични промени)
'''Спектрална серия''' е съвкупност от [[спектрална линия|спектрални линии]], обединена в специфична група. Серийната структура е характерна за емисионните спектри на повечето свободни (несвързани) [[атом]]и - например атомарен водород. Тази структура на атома е свързана с [[дискретност]]та на [[енергетично ниво|енергетичните нива]], на които могат да се намират електроните. Първоначално този факт е установен експериментално чрез експеримента на Франк и Херц, а едва след това е обяснен теоретично от квантовата теория ([[квантова механика]]).
 
== Спектрални серии на водорода ==
[[FileФайл:Hydrogen_transitions.svg‎|мини|Спектрални серии на водорода]]
 
Установено е, че при поглъщане или излъчване на [[квант]] [[светлина|светлинна]] [[енергия]] от [[водород]]ния [[атом]] се наблюдава следната зависимост за дължината на вълната на излъчените [[спектър|спектрални]] линии (λ):
 
където:
* λ – [[дължина на вълната]];
* <math>\nu = \frac{1}{\lambda}</math> – [[вълново число]], или още приведена честота, мерната му единица е cm<sup>-1</sup>;
* R – [[Константа на Ридберг|Константата на Ридберг]], стойността ѝ за [[водород]]а е 109 677,571 cm<sup>-1</sup>;
* m и n – [[цяло число|цели числа]], които представляват [[главно квантово число]] за определено енергетично ниво.
 
Съвкупността от спектрални линии, принадлежащи на определен атом, се подчиняват на такава зависимост. Всяка група от излъчени светлинни кванти с вълнови числа, за които '''n''' е [[константа]], а '''m''' приема стойности n+1, n+2,… се нарича '''спектрална серия'''. За [[атом]]а на [[водород]]а n=1, 2, 3 и 4 спектралните серии имат имена — съответно серии на Лайман, [[Балмер]], Пашен и Брекет.
 
== Вижте също ==