Петрол срещу храни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м замяна с n-тире |
||
Ред 4:
== [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|Войната]] в Залива ==
Войната в Персийския залив е конфликт между Ирак и обединени (коалиционни) сили на 34 държави(Австралия, Аржентина, Афганистан, Бахрейн, Бангладеш, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Испания, Италия, Канада, Катар, Кралство Саудитска Арабия, Кувейт, Мароко, Норвегия, Нигер, Обединени Арабски Емирства, Оман, Пакистан, Португалия, Полша, Сенегал, Сирия, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хондурас, Чехия, Южна Корея), водени от САЩ. Войната започва с иракската инвазия в Кувейт през август 1990 г. Това е първата война, в чиято подготовка за първи път в света са синхронизирани четирите военни елемента
== Последици от икономическите санкции ==
Ред 14:
Разработена от администрацията на американския президент [[Бил Клинтън]], програмата "Петрол срещу храни" цели да преодолее негативните хуманитарни последици от икономическото [[ембарго]], наложено над [[Ирак]] след първата [[Война в залива]], което има за цел демилитаризация на режима на [[Саддам Хюсеин]].
Програмата "Петрол срещу храни" работи по схема, съгласно която сумите от продажбите на иракски петрол не се изплащат на иракското правителство, а се депозират в сметки, с които до 2001 г. оперира нюйоркската банка "[[BNP Paribas]]". 13% от натрупаните суми се изразходват за изплащането на иракските репарации към Кувейт, 4%
След дълги проговори с генералния секретариат на ООН, през май 1996 г. Ирак подписва Меморандум за разбирателство. Първата иракска пратка на петрол по програмата е през декември 1996 г., а през май 1997 г. в страната пристигат първите доставки на храни. 60% от 29-милионното население на Ирак става изцяло зависимо от програмата и нейната помощ.
За целия период на действие на програмата "Петрол срещу храни" е продаден иракски нефт на стойност от над 65 милиарда щатски долара. От тях 45 милиарда долара са изразходвани за хуманитарни помощи, продоволствия и медикаменти за обикновеното население. 25% от общата сума са изразходвани за репарации, а 2.2%
След прекратяването на програмата наяве излизат множество корупционни схеми, чрез които средства от програмата са били нелегално отклонявани в полза на иракското правителство и приближени до него чуждестранни компании, партии и други юридически лица, за заобикаляне на международното ембарго над страната и доставки на потенциално опасни стоки за режима на [[Саддам Хюсеин]].
Ред 53:
|-
| 10 август 1990
| Лигата на арабските държави взима решение срещу Ирак в полза на Кувейт
|-
| 12 август 1990
Ред 73:
| Джордж Буш дава разрешение за военна операция срещу Ирак, след като изтича крайният срок, поставен от ООН за изпълнение на резолюциите
|-
| 17 януари
| военни атаки на САЩ срещу Ирак
|-
Ред 95:
|-
| 08 август 1991
| Установява се зона, забранена за полети на иракската авиация
|-
| 15 август 1991
Ред 119:
|-
| 04 декември 1997
| Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1143, с която удължава програмата с 6 месеца, като се запазва таванът на продажбите на петрол
|-
| 05 декември 1997
|