Петрол срещу храни: Разлика между версии

Войната в Персийския залив е конфликт между Ирак и обединени (коалиционни) сили на 34 държави(Австралия, Аржентина, Афганистан, Бахрейн, Бангладеш, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Испания, Италия, Канада, Катар, Кралство Саудитска Арабия, Кувейт, Мароко, Норвегия, Нигер, Обединени Арабски Емирства, Оман, Пакистан, Португалия, Полша, Сенегал, Сирия, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хондурас, Чехия, Южна Корея), водени от САЩ. Войната започва с иракската инвазия в Кувейт през август 1990 г. Това е първата война, в чиято подготовка за първи път в света са синхронизирани четирите военни елемента —– сухопътни войски, флот, военновъздушни сили и сателитна координация, са синхронизирани. Резултатът от войната е убедителна победа за коалиционните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви. Главните битки по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и Кралство Саудитска Арабия. Войната не обхваща други страни, въпреки че иракски ракети засягат израелски градове.

Програмата "Петрол срещу храни" работи по схема, съгласно която сумите от продажбите на иракски петрол не се изплащат на иракското правителство, а се депозират в сметки, с които до 2001 г. оперира нюйоркската банка "[[BNP Paribas]]". 13% от натрупаните суми се изразходват за изплащането на иракските репарации към Кувейт, 4% -– за издръжката на мисиите на ООН в Ирак, 13% -– за Кюрдската автономия, а 66% от сумите се отпускат за закупуване на храни и медикаменти. Останалата, по-голяма част от постъпленията се отпускат на иракското правителство за покупка на определени стоки, които не са включени в списъците със забранени за внос в Ирак стоки.

За целия период на действие на програмата "Петрол срещу храни" е продаден иракски нефт на стойност от над 65 милиарда щатски долара. От тях 45 милиарда долара са изразходвани за хуманитарни помощи, продоволствия и медикаменти за обикновеното население. 25% от общата сума са изразходвани за репарации, а 2.2% -– за административни и оперативни разходи на ООН в Ирак, в това число и за оръжейни инспекции. Данни за възвърнатите средства обаче не се публикуват.

| Лигата на арабските държави взима решение срещу Ирак в полза на Кувейт —– да бъдат изпратени войски в подкрепа на кувейтската армия. Операция "Пустинен щит" преминава в "Пустинна буря". Измежду 27-те държави, присъстващи на срещата на Лигата в Кайро, само 12 (петролните държави на Арабския полуостров), Сомалия и Джибути подписват резолюция, подкрепяща икономическото ембарго над Ирак

| 17 януари -– 28 февруари 1991

| Установява се зона, забранена за полети на иракската авиация —– на север от 36-ия паралел и на юг от 32-ия паралел. През 1996 г. южната зона се разширява до 33-ия паралел.

| Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1143, с която удължава програмата с 6 месеца, като се запазва таванът на продажбите на петрол -– 2 млрд.долара. В резолюцията също се изисква от главният секретар на ООН да изготви доклад за хуманитарните нужди на иракския народ и относно готовността да се разреши закупуването на допълнителни ресурси.