Петрол срещу храни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м замяна с n-тире
Ред 4:
 
== [[Война в Персийския залив (1990 – 1991)|Войната]] в Залива ==
Войната в Персийския залив е конфликт между Ирак и обединени (коалиционни) сили на 34 държави(Австралия, Аржентина, Афганистан, Бахрейн, Бангладеш, Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Испания, Италия, Канада, Катар, Кралство Саудитска Арабия, Кувейт, Мароко, Норвегия, Нигер, Обединени Арабски Емирства, Оман, Пакистан, Португалия, Полша, Сенегал, Сирия, Турция, Унгария, Франция, Холандия, Хондурас, Чехия, Южна Корея), водени от САЩ. Войната започва с иракската инвазия в Кувейт през август 1990 г. Това е първата война, в чиято подготовка за първи път в света са синхронизирани четирите военни елемента сухопътни войски, флот, военновъздушни сили и сателитна координация, са синхронизирани. Резултатът от войната е убедителна победа за коалиционните сили, които изтласкват иракските сили от Кувейт на цената на минимални жертви. Главните битки по земя и въздух се водят на територията на Ирак, Кувейт и Кралство Саудитска Арабия. Войната не обхваща други страни, въпреки че иракски ракети засягат израелски градове.
 
== Последици от икономическите санкции ==
Ред 14:
Разработена от администрацията на американския президент [[Бил Клинтън]], програмата "Петрол срещу храни" цели да преодолее негативните хуманитарни последици от икономическото [[ембарго]], наложено над [[Ирак]] след първата [[Война в залива]], което има за цел демилитаризация на режима на [[Саддам Хюсеин]].
 
Програмата "Петрол срещу храни" работи по схема, съгласно която сумите от продажбите на иракски петрол не се изплащат на иракското правителство, а се депозират в сметки, с които до 2001 г. оперира нюйоркската банка "[[BNP Paribas]]". 13% от натрупаните суми се изразходват за изплащането на иракските репарации към Кувейт, 4% - за издръжката на мисиите на ООН в Ирак, 13% - за Кюрдската автономия, а 66% от сумите се отпускат за закупуване на храни и медикаменти. Останалата, по-голяма част от постъпленията се отпускат на иракското правителство за покупка на определени стоки, които не са включени в списъците със забранени за внос в Ирак стоки.
 
След дълги проговори с генералния секретариат на ООН, през май 1996 г. Ирак подписва Меморандум за разбирателство. Първата иракска пратка на петрол по програмата е през декември 1996 г., а през май 1997 г. в страната пристигат първите доставки на храни. 60% от 29-милионното население на Ирак става изцяло зависимо от програмата и нейната помощ.
 
За целия период на действие на програмата "Петрол срещу храни" е продаден иракски нефт на стойност от над 65 милиарда щатски долара. От тях 45 милиарда долара са изразходвани за хуманитарни помощи, продоволствия и медикаменти за обикновеното население. 25% от общата сума са изразходвани за репарации, а 2.2% - за административни и оперативни разходи на ООН в Ирак, в това число и за оръжейни инспекции. Данни за възвърнатите средства обаче не се публикуват.
 
След прекратяването на програмата наяве излизат множество корупционни схеми, чрез които средства от програмата са били нелегално отклонявани в полза на иракското правителство и приближени до него чуждестранни компании, партии и други юридически лица, за заобикаляне на международното ембарго над страната и доставки на потенциално опасни стоки за режима на [[Саддам Хюсеин]].
Ред 53:
|-
| 10 август 1990
| Лигата на арабските държави взима решение срещу Ирак в полза на Кувейт да бъдат изпратени войски в подкрепа на кувейтската армия. Операция "Пустинен щит" преминава в "Пустинна буря". Измежду 27-те държави, присъстващи на срещата на Лигата в Кайро, само 12 (петролните държави на Арабския полуостров), Сомалия и Джибути подписват резолюция, подкрепяща икономическото ембарго над Ирак
|-
| 12 август 1990
Ред 73:
| Джордж Буш дава разрешение за военна операция срещу Ирак, след като изтича крайният срок, поставен от ООН за изпълнение на резолюциите
|-
| 17 януари - 28 февруари 1991
| военни атаки на САЩ срещу Ирак
|-
Ред 95:
|-
| 08 август 1991
| Установява се зона, забранена за полети на иракската авиация на север от 36-ия паралел и на юг от 32-ия паралел. През 1996 г. южната зона се разширява до 33-ия паралел.
|-
| 15 август 1991
Ред 119:
|-
| 04 декември 1997
| Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1143, с която удължава програмата с 6 месеца, като се запазва таванът на продажбите на петрол - 2 млрд.долара. В резолюцията също се изисква от главният секретар на ООН да изготви доклад за хуманитарните нужди на иракския народ и относно готовността да се разреши закупуването на допълнителни ресурси.
|-
| 05 декември 1997