Уикипедия

Петър Васков: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахната редакция 8810226 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 18:
}}
 
'''Петър Николов Васков''' с псевдоними '''Новак''', '''Педро''' и '''Тихомиров'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО -– псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.72, 76, 96</ref> е [[българи|български]] [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
 
Роден е във [[Велес]] в 1875 година. Брат е на [[Панчо Васков]]. Завършва в 1893 година с осмия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 92">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=92 |url= |accessdate=}}</ref> В гимназията е член на Тайния ученически революционен кръжок. В 1896 година завършва физика и математика във [[Софийски университет|Висшето училище]] в София. Учителства в [[Лом]], [[Видин]], където преподава на [[Михаил Думбалаков]],<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;ѣ}} на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 189.</ref> и [[Силистра]], а от 1898 до 1900 година в [[Одринска българска мъжка гимназия|Одринската българска мъжка гимназия]]. В Одрин става член на окъжния революционен комитет на ВМОРО.
 
Уволнен за революционна дейност от гимназията, става учител в Сливен. През юли-август 1901 година е делегат на [[Девети македоно-одрински конгрес|Деветия македоно-одрински конгрес]], като е привърженик на [[Борис Сарафов]].<ref>Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.</ref> На 28 юли 1902 година той е делегат на [[Десети македоно-одрински конгрес|Десетия македоно-одрински конгрес]] от Сливенското дружество и е сред делегатите, които се противопоставят на групата на [[Стоян Михайловски]] и [[Иван Цончев]].
 
В 1902 година постъпва в [[Школа за запасни офицери|Школата за запасни офицери]] в София.
 
По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 г. е войвода в [[Валовища|ДемирхисарДемирхисарско]]ско и е ранен по време на сражение. През февруари - април 1904 г., заедно с [[Марко Секулички]] и [[Христо Настев]], завежда [[Кюстендил]]ския [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничен пункт на ВМОРО]]. Поддържа контакти със задграничните представители [[Христо Матов]], д-р [[Христо Татарчев]] и [[Димитър Мирасчиев]]. Подпомага преминаването през Кюстендил и изпращането в Македония на четите на [[Апостол войвода]], [[Лука Иванов]], [[Христо Чернопеев]] и други.
 
От 1904 до 1907 година отново е учител в Одринската гимназия и председател на Одринския окръжен революционен комитет.
 
Петър Васков загива заедно с [[Лазар Маджаров]], [[Георги Гешанов]], Чанко Карабраканов и Яанаки Милков в сражение с турците при село [[Лъджакьой]], Дедеагачко (днес [[Гърция]]).<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=154 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.</ref>
 
Ученикът му от Одринската гимназия [[Дамян Калфов]] пише за него:
 
{{цитат|Петър Васков бе един цялостно завършен образ на рядко даровит математик, на голям патриот и на прекрасен човек. Бил и по-рано учител в гимназията, сега той за втори път бе дошъл тук и знаеше се защо: след злополучното Преображенско въстание, 1903 година, той и само той, беззаветно преданият и високоталантли организатор, можеше отново да съживи, да вдъхне нов живот на разстроената революционна организация в Одринска Тракия.
Ред 40:
С малка, червеникава, рижа брада, високо умно чело, жив орлов поглед, той имаше и един такъв приятен тембър на гласа, че беше истинско удоволствие да го гледаш и слушаш, кога говори.
 
В по-горните класове ние само долавяхме смътно, само подразбирахме важната мисия, с която бе натоварен Петър Васков тук, в Одрин. Но по-сетне като абитуриенти и сам той вече ни викаше и ни посвещаваше в революционни тайни...<ref>Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 -– 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 61.</ref>
 
Отказал се доброволно от всички лични удобства и удоволствия, Петър Васков денонощно бе зает само с организационна работа. често се губешена някъде, явяваше се отново и пак изчезваше. На нашите зрелостни свидетелства никъде не се виждаше неговият подпис. Пак така внезапно беше изчезнал той и ние до заминаването си всеки за дома си, вече не го видяхме. През ноември 1907 г. над село Лъджакьой, Ференско, той с пушка в ръка геройски загина заедно с тракийския войвода Лазар Маджаров и други четници в неравен бой с многоброен турски аскер.
 
Така славно и сякаш логично естествено завърши младия си бурен живот безумно преданият на делото велешанец Петър Васков. Верен и достоен син на Македония, той вярно служи, бори се с всички сили за свободата на Тракия и в нея сложи костите си. И затова Тракия, наша родна Тракия, го има повече от роден син.<ref>Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 -– 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 62.</ref>}}
 
На негово име е наречено село [[Васково]] в Свиленградско.
 
== Вижте също ==
* [[Йордан Васков]]
 
== Литература ==
[[FileФайл:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Васков (12-и във втората колона).]]
* [http://www.promacedonia.org/giliev/pm/pm_15.html Вградени кървави сенки. Петър Николов Васков, в: Маджаров, Панайот. „Свято съзаклятие“, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр.168-188.]
* вестник „Революционен лист”, бр. 17 от 21. VIII. 1905 г.;
* Васков, Ив. Н. -– Петър Николов Васков. в. „Тракия”, бр. 530, 531, 1933 г.;
* списание „Илюстрация Илинден”, г. 10, 1938, № 3-6, 8.
* Орманджиев, Ив. П. -– Известия на института по история. 1962, т. XI.;
* Възпоменателен лист. София, 23 ноември 1957 г.;
* Балджиев, М. -– Петър Васков. Лъджакьой, С., 1972, с. 68-85;2.
* Попкиров, Д. -– Петър Васков. Лъджакьой. С., 1972, с. 86-95;
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, с.98;
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
* [http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_9.html За Петър Васков в книгата на Георги Баждаров „Моите спомени“]
 
== Бележки ==
<references />
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Васков“.