Петър Глушков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 19:
'''Петър Йорданов Глушков''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и виден печатар.
 
== Биография ==
Петър Глушков е роден на 10 юли 1873 година във Велес, [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 111">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=111 }}</ref> Още като младеж влиза във ВМОРО и е близък на [[Гоце Делчев]]. Емигрира в Румъния и става председател на македонското дружество в [[Кюстенджа]].
 
От 25 май 1896 година до февруари 1898 година е отговорен редактор на вестник „[[Странджа (1896 - 1899)|Странджа]]“, орган на едноименното дружество на одринската емиграция „[[Странджа (организация)|Странджа]]“.<ref>Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 164 - 165.</ref>
 
В 1902 година започва да се занимава с печатарство и открива печатница във [[Варна]], а по-късно в [[София]]. Печата различни вестници и издания, свързани с [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]].
Ред 28:
В 1914 година купува от [[Ставре Наумов]] във вестник „[[Вечерна поща]]“, но скоро той фалира под натиск от вестник „[[Дневник (1902 – 1944)|Дневник]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 199. ISBN 954321056X</ref>
 
Пръв председател е на Българския графически съюз и пръв редактор на органа му „[[Графически вестник]]“ (1912 - 1931).<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 70.</ref>
 
През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските братства]] заедно с д-р [[Иван Каранджулов]], [[Никола Стоянов]], [[Христо Станишев]], [[Наум Томалевски]], д-р [[Божирад Татарчев]], [[Никола Дишков (строителен предприемач)|Никола Дишков]], [[Яков Янков]], [[Славейко Матов]] и [[Христо Попов (църковен деец)|Христо Попов]].<ref>{{cite book |title= Моите спомени |last=Баждаров |first= Георги |year=1929 |location=София |url=http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2a.html |accessdate=2016-01-09}}</ref>
Ред 34:
Умира през 1960 година в град [[София]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ks/ks_5.html Камен Станев, Македонските бежанци в България - участници в нейния политически и културен живот]</ref>.
 
== Бележки ==
<references/>