Стефан Захариев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809407 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 20:
}}
'''Стефан Секулов Захариев''' е изтъкнат [[българи|български]] [[възрожденец]], [[просветител]], ръководител на [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националното движение на българите]] в [[Пазарджик]].
== Биография ==
Роден е в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и [[антики]]. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския митрополит в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните [[Родопи]] и южните склонове на [[Средна гора]]. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик - "Св. Богородица" (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци - [[Стоян Чомаков]], [[Найден Геров]], [[Йоаким Груев]], [[Драган Цанков]], както и със [[Стефан Веркович]].
Синът му [[Христо Захариев]], пише за него: {{цитат|Домът на Стефан Захариев е бил свърталище на учените, учителите и учителките в гр. Т. Пазарджик по ония времена; оттам е давано тон по народните и черковни в града и окръга движения; оттам са се разпространявали без страх по населението народните и бунтовнически песни. Станеше ли голяма народна нужда за нещо, Стефан Захариев написваше нуждният махзар (заявление), даваше го на своя верен слуга бошнак - Селим, който в 2-3 нощи го повръщаше подпечатен от целия окръг. Като предаден всецяло на народните работи, той в последните години е бил много беден, но винаги високо справедлив. Когато се поиска от правителството да се изпрати от града един ученик да свърши лицея в Цариград, мнозина приятели го молеха да изпрати сина си Христа; но той, за да не даде причина да го одумват, съгражданите му, изпрати отличния тогава по прилежание ученик, общеизвестния сега [[Константин Величков]].}}
Ред 29:
През 1870 г. със съдействието на [[Христо Г. Данов]] във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза". В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп [[Методий Драгинов]], чиято автентичност се оспорва от редица съвременни историци. Съвременниците обаче посрещат книгата на Захариев с интерес и възторг. Ласкава рецензия за нея написва младият [[Константин Иречек]], който препоръчва това произведение "на всеки, който се интересува от Илирийския полуостров" и изразява надежда, че трудът на Захариев "ще има и други следовници сред българите".
След смъртта му по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната [[Руско-турска война (1877-1878)]], а част
== По-значими съчинения ==
Ред 35:
* [[1870]] - "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза" (Виена)
== Източници ==
* Jireček, K. "Стефан Захариев.Географико-историко-статистическо описание...", ''Časopis Musea Kralovstvi Českeho'', 1871, svazek 1, 82-85.
* [Захариев], Х[ристо Ст.]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т.-Пазарджик, ''Училищен преглед'', V (1900), кн. 7 и 8, с. 658-668.
* Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. ''Географико - историко - статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза''. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
* Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, ''Старобългарска литература'', 16 (1984)
* Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, ''Исторически преглед'', 1993, № 2, 146-157.▼
[[Категория:Български просветни дейци|Захариев, Стефан]]▼
* Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция, в: ''Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания''. Съст. Р. Градева, С. Иванова. София, 1998.▼
▲*Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, ''Исторически преглед'', 1993, № 2, 146-157.
* Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71-94 (Ст. Захариев като последовател на концепциите на Г. Раковски).▼
▲*Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция, в: ''Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания''. Съст. Р. Градева, С. Иванова. София, 1998.
* Бонева В. Възрожденецът Стефан Захариев. – В: Стефан Захариев. Живот, дело, род. Научна сесия, посветена на 200 г. от рождението му и 140 г. от издаването на книгата му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”. Пазарджик, 2011, 7-29.▼
▲*Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71-94 (Ст. Захариев като последовател на концепциите на Г. Раковски).
▲*Бонева В. Възрожденецът Стефан Захариев. – В: Стефан Захариев. Живот, дело, род. Научна сесия, посветена на 200 г. от рождението му и 140 г. от издаването на книгата му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза”. Пазарджик, 2011, 7-29.
== Външни препратки ==
Line 65 ⟶ 63:
{{СОРТКАТ:Захариев, Стефан}}
▲[[Категория:Български просветни дейци|Захариев, Стефан]]
[[Категория:Български просветни дейци|Захариев, Стефан]]
[[Категория:Български краеведи|Захариев, Стефан]]
| |||