Уикипедия

Петър Иванов (просветен деец): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 12:
'''Петър Иванов''' е [[България|български]] [[просветен деец]], [[поет]], [[преводач]] и [[публицист]].<ref name="ИС">{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1908 | month =юний | title = Г-нъ Петръ Ивановъ | journal = Илюстрация Свѣтлина | publisher = | location = | volume =16 | issue =6| pages = | doi = | id = | url =https://literaturensviat.com/?p=108454 | format = | accessdate = }}</ref>
 
== Биография ==
Петър Иванов е роден в [[Стара Загора|Ески Заара]] през 1847 година. Записва се в Духовната семинария в [[Белград]], но я напуска, за да постъпи във [[Втора българска легия|Втората българска легия]]. Произведен е в чин, но скоро след това е разжалван и изгонен от легията, тъй като е протестирал срещу опитите на един от преподавателите -– майор Драгашевич (Драгошевич), да представи в ущърб на българите сръбските етнически граници.<ref>Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 404, 410-411.</ref>
 
През 1870 година Иванов завършва Духовната семинария в Белград.<ref name="ЕБІІІ">Енциклопедия България, том 3, И-Л, София 1982, с. 21.</ref> Завръща се в Ески Заара, където учителства през 1871 и 1873-1875 година. През 1872 година е учител в [[Сливен]], а през 1873 година - в [[Карнобат]].<ref name="ЕБІІІ" /> През 70-те години участва активно в работата на [[читалище]]то в [[Стара Загора]], като организира [[хор]] и поставя първите театрални представления в града.
 
През 1875 година е съден като участник в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]].<ref name="ЕБІІІ" /> Забранено му е да учителства в пределите на Османската империя. През 1876 г. заминава за Цариград, където жена му е назначена за учителка. Руско-турската война го заварва в Цариград.
 
Сътрудничи с дописки, статии, рецензии, стихове на вестниците „[[Македония (1866 – 1872)|Македония]]“, „[[Право (1869 – 1873)|Право]]“, „[[Шутош]]“, „[[Напредък (1875 – 1877)|Напредък]]“, „[[Зорница (вестник)|Зорница]]“, на списанията „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, „[[Училище (1871 – 1876)|Училище]]“, „[[Ден (1875 – 1876)|Ден]]“, а след Освобождението - на списанията „[[Наука (1881 – 1884)|Наука]]“ (Пловдив), „[[Искра (1888 – 1897)|Искра]]“ (Шумен), „[[Български преглед]]“, „[[Периодическо списание]]“, във вестниците „[[Марица (1878 – 1885)|Марица]]“, „[[Южна България (1883 – 1885)|Южна България]]“, „[[Илюстрация Светлина]]“ и други. От 1874 година е дописен член на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]], а от 1884 г. -– негов действителен член.<ref name="ЕБІІІ" />
 
След [[Освобождение на България|Освобождението]] заема административни длъжности, занимава се с публицистична дейност, продължава да пише стихове, публикува мемоари.<ref name="ЕБІІІ" />
 
На 22 март 1898 година става първият български търговски агент в новооснованото [[Българско консулство в Сяр|българско търговско агентство]] в македонския град [[Сяр]], Османската империя. Остава в Сяр до май 1900 година.<ref name="Матеева 114">{{cite book |title= Консулските отношения на България 1879-1986 |last= Матеева |first=Мария |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher= Държавно издателство „Петър Берон“ |location=София |isbn= |pages=114 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
Ред 31:
* „Стихотворения“ (Цариград, 1879),
* „Боят при Стара Загора“ (Пловдив, 1880),
* „Гарибалди -– черти от живота му“ (Пловдив, 1879),
* „Хигиена“ (Сливен, 1882),
* „Апостоли за свободата“ (драма, Пловдив, 1884),
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Иванов_(просветен_деец)“.