Мускул: Разлика между версии

'''Мускул''' ({{lang-la|на=от|musculus}}, „[[Мишки|мишле]]“) се нарича основната анатомична единица на [[мускулна система|мускулната система]], част от [[опорно-двигателна система|опорно-двигателната система]] на висшите [[животни]], образувана от средния зародишен лист на [[ембрион]]ите. Мускулите са еднакво устроени органи, които имат способността да се съкращават и разпускат. Функцията на мускулите е да упражняват статично въздействие или да предизвикват движение на части от тялото, включително на вътрешни органи. Движенията на тялото са резултат от съвместната работа на нервната и мускулната система. Движението е една от най-важните разлики между животните и [[растения]]та.

Тя е образувана от влакна, които погледнати под [[микроскоп]] изглеждат напречнонабраздени. Изгражда мускулите на [[туловище]]то, [[Крайник|крайниците]] и [[глава]]та. Чрез съкращението ѝѝ се осъществява придвижването на тялото в пространството. Съкращенията на напречнонабраздената мускулна тъкан са волеви – настъпват по желание на човека. Мускулатурата на [[скелет]]а е изградена от скелетна мускулатура и малко хлабава влакнеста тъкан, която огражда мускулните съдове и [[нерв]]и. Отвън мускулите са покрити от дебела капсула от уплътнена влакнеста тъкан наречена епимизиум. Напречнонабраздена мускулна тъкан – има дълги многоядрени клетки, като ядрата са разположени в периферията на клетките, под [[клетъчната мембрана]]. При наблюдение с микроскоп на напречнонабраздената мускулна тъкан клетките имат тъмни и светли ивици, което се дължи на миофибрилите, откъдето е получила и името си. Тези мускулни влакна изграждат скелетните мускули и извършват бързи и мощни съкращения с кратък период на почивка, затова се изморяват лесно. Съкращават се волево под действието на импулси, идващи от [[Мозъчна кора|кората]] на [[Главен мозък|главния мозък]]. Заема 40% от масата на тялото. Напречната набразденост на мускулите е възникнала още в ранните етапи на [[еволюция]]та.

Състои се от къси, гладки влакна, които не са напречнонабраздени, а гладки погледнати през микроскоп. Изгражда кухите вътрешни органи – [[стомах]], [[черва]], кръвоносни съдове и др. От съкращението ѝѝ зависят жизненоважни процеси като [[дишане]]то, [[кръвообращение]]то и [[храносмилане]]то. Съкращението на гладката мускулна тъкан е неволево – не се извършва по желанието на човека. Контрахира се бавно, но развива голяма контрактилна и натискна сила. Изградена е от вретеновидни клетки с едно ядро, разположено в центъра. Миофибрилите трудно се различават с микроскоп, затова и е наречена така. Извършва бавни ритмични съкращения без признаци на умора и за разлика от напречнонабраздената, се контролира от [[Вегетативна нервна система|вегетативната нервна система]]. Повишаването на [[температура]]та води до разширяването им, а студът стимулира съкращението им. Изгражда стените на [[Храносмилателна система|храносмилателната]], [[Отделителна система|отделителната]], [[Дихателна система|дихателната система]] и на кръвоносните съдове.

Образувана е от влакна, които са по-къси от тези, които образуват скелетната мускулна тъкан и погледнати под микроскоп те изглеждат напречнонабраздени. Сърдечната мускулна тъкан изгражда мускулите на [[сърце]]то. Заедно с гладката мускулна тъкан тя се причислява към неволевата мускулатура. Въпреки това обаче притежава известна автономия и автоматизъм. Ритмичните контракции се дължат на собствен команден пункт наречен синусов възел. Въпреки това обаче важна роля в регулацията на сърдечната дейност изпълнява [[Нервна тъкан|нервната тъкан]]. Допълнително сърдечната мускулна тъкан се изгражда от два подвида – работна и проводяща. Изградена е от клетки, които в краищата си се разклоняват. Клетките ѝѝ се свързват чрез междуклетъчни дискове. Извършва бързи и ритмични съкращения с дълъг период на почивка, затова и не се изморява. За нея е характерно свойството автоматия – способността да генерира импулси без въздействие отвън, но се влияе и от вегетативната нервна система. Изгражда само сърцето.

* Къси мускули. Това са мускули с ограничена дължина и различна форма. Съединяват отделни части на две съседни кости. Намират се около гръбначния стълб и костите на [[Китка (анатомия)|киткакитката]]та и [[ходило]]то.

* Агонисти (''Agonist muscles'') – мускули, извършващи еднакво действие, пр. сгъване, привеждане, завъртане.

* Антагонисти (''Antagonist muscles'') – мускули, извършващи противоположно действие, пр. едните сгъват, а другите разгъват.

* Синергисти (''Synergists'') – мускули, които участват в движението индиректно. Те могат да участват при стабилизиране на ставните връзки, така че друго движение да бъде извършено (стабилизиращи мускули).