Наталия Наришкина: Разлика между версии

| изображение за личността=[[ImageФайл:Natalia_Naryshkina_by_anonymous_(17-18_c.,_Yaroslavl_museum).jpg|180px]]

* царевич [[Петър Велики|Петър Алексеевич]]

* царевна Наталия Алексеевна

* царевна Фьодора Алексеевна.

[[Фьодор III]] почива през [[1682]] г. и на престола се възкачва десетгодишният син на Наталия, цар Петър I. Той е издигнат от болярската дума, поради физическите и умствени недъзи на по-големия му полубрат Иван. Наталия Наришкина, братята ѝѝ, Артамон Матвеев и патриархът стават регенти на малолетния Петър I. В отговор по-голямата сестра на Петър и Иван, София Алексеевна, организира бунт на стрелците на [[15 май]] [[1682]] г. По време на безредиците Артамон Матвеев и двама от братята на Наталия са убити, а баща ѝѝ, Кирил Наришкин, е насилствено замонашен. Думата обявява Петър и Иван за царе, като Иван е издигнат за по-старши от брат си. Техен регент и фактически управник става София, която отстранява Наталия Наришкина от регентския съвет.

През [[1689]] г. Петър успява да отстрани сестра си София и я затваря в манастир. Той продължава да управлява заедно с брат си Иван. Наталия се завръща в двора и става негов неформален лидер. Брат ѝѝ, Лев Наришкин, е назначен за министър на външните работи, но, де факто, оглавява цялото правителство.