Уикипедия

Тохарски езици: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Dimitar999 (беседа | приноси)
393 редакции
м форматиране: 6x нов ред, 4x заглавие-стил, 61 интервала (ползвайки Advisor)
м интервал; козметични промени
Ред 17:
 
== Произход на названието „тохарски“ ==
[[ImageФайл:Tocharian.JPG|thumbмини|350px|Дъсъчица с надпис на тохарски Б на писмеността „брахми“. (Национален музей, Токио, Япония)]]
Названието тохарски езици е предложено за пръв път от немския учен Мюлер през 1907 и от Сиг и Сиглинг през 1908 г. Името twxry се среща в предговора към староуйгурския превод „Maitrisimit nom bitig“ на [[будизъм|будисткото]] съчинение „Maitreyasamiti-Nāṭaka“Nāṭaka“, който споменава, че някой си гуру Āryacandra е превел от индийски на езика twxry това съчинение, което пък от своя страна е преведено от езика twxry на тюркски от някой си PrajñarakṣitaPrajñarakṣita. Сиг и Сиглинг приемат, че названието на езика на междинния превод (twxry) е еднакво с това на средноазиатския народ, споменат от [[гърци]]те като Τόχαροι, а познат в [[Индия]] като Tukhāra. Макар че това название днес се смята за неточно (понеже названието тохари се отнася до ираноговорещите [[Бактрия|бактрийци]]), то продължава да се употребява поради липса на заместващ термин.
 
В тохарските езици се откриват заемки от средноиранските езици ([[бактрийски език|бактрийски]], хотаносакски), но липсата на тохарски заемки в средноиранските езици сочи, че между двете езикови общности едва ли е имало пряк контакт. От бележката в „Maitrisimit nom bitig“ става ясно, че в очите на [[уйгури]]те тохароговорещото население в Средна Азия се нарича twxry. Това название не се среща в тохарските текстове. В тохарски А вероятен кандидат за самоназвание е ārśi<ref>По-вероятно ārśi е тохарското название на Индия, заето от някой [[пракрит]]ски език, понеже ārśi-ype означава „Индия“ = „арийска страна“, а ārśi-käntu „санскрит“ = „арийски език“, виж Adams 1999 под ārśe.</ref>, докато в тохарски Б се среща прилагателното kuśiññe/kucaññe, производно на
Ред 25:
== По-важни особености ==
Макар индоевропейският характер на тохарските езици да не се поставя под съмнение, за тях са характерни няколко важни промени и нововъведения. Тохарските езици са опростили значително индоевропейската система от преградни съгласни, които са загубили звучността си и са се слели с p, t, k. Палатализираните и непалатализирани заднонебни k/k^, g^/g, g^h/gh са се слели в един заднонебен ред k. Така тохарските езици се различават рязко от най-близките им по разпространение индо-ирански езици и се причисляват към кентумните индоевропейски езици. Индоевропейското именно склонение е значително опростено за сметка на разширената система от аглутинативни конструкции, присъщи например за угро-финските и алтайските езици.
* Категорията род е значително опростена: фонетичното развитие в тохарски води до съвпадането на окончанието на имената от средния род в ед.ч. с това за мъжки род, а в множествено – с това за женски род. Освен това именното склонение е преработено и разграничава имената по признака лица – нелица (вкл. предмети и животни). В косвените падежи думи, означаващи лица приемат окончание -m&#803;ṃ (= [n]):
 
=== Таблица на склонението в тохарските езици ===
Ред 47:
| yukes
| yukaśśi
| * yäkwentse
| * yäkweṃts
| *yäkwem&#803;ts
|-
| Косвен
Ред 54:
| yukas
| yakwe
| yakweṃ
| yakwem&#803;
|-
|colspan=5| Лица
Ред 62:
| onkañ
| enkwe
| * enkwi
|-
| Родителен
Ред 68:
| onkaśśi
| enkwentse
| * enkweṃts
| *enkwem&#803;ts
|-
| Косвен
| onkaṃ
| onkam&#803;
| onkas
| enkweṃ
| enkwem&#803;
| enkweṃ
| enkwem&#803;
|}
''Забележка'': Формите със звездичка не са засвидетелствани, а възстановени по сравнителния метод.
* Аглутинативните конструкции в тохарските езици се получават като към формите за косвен падеж се добавят неизменяемите окончения за съответния падеж, напр. окончанието в тохарски А -aśśäl е показател за съвместен падеж, например yuk-aśśäl „с коня“, yukas-aśśäl „с конете“. Аглутинативни окончания имат следните падежи: творителен (как, чрез какво?), съвместен (с кого, какво?), местен (къде?), [[аблатив]] (от къде, какво?), [[алатив]] (върху какво?), перлатив (през какво?). Характерна е и липсата на падежно съгласуване между прилагателни и съществителни, например:
** тох. A poñcäm&#803;poñcäṃ sam&#803;sārissaṃsāris „на целия свят“, където poñcäm&#803;poñcäṃ „цял“ е в косвен падеж, а sam&#803;sārissaṃsāris „свят“ в родителен, за разлика от аналогичния латински израз tōtīus mundī, където и прилагателното (totus), и съществителното (mundus) са в родителен падеж.
** тох. А bodhisattvem&#803;bodhisattveṃ swārem&#803;swāreṃ rakeyo „чрез сладката дума на Бодхисатва“, където съществителното bodhisattve „Бодхисатва“ и прилагателното swāre „сладък“ са в косвен падеж, а rake „дума“ е в творителен падеж.
** От тох Б може да се посочи kektseñ reki palskosa „през тяло, реч и мисъл“, където само palsko „мисъл“ е в перлативен падеж, а другите две съществителни са в косвен.
* В категорията число се пазят единствено, двойствено и множествено число, като се развити и форми за двойки предмети (очи, уши) и за изброяване на предмети един по един. Формите са двойствено число при глаголите са слабо засвидетелствани и окончанията не произлизат от тези в индоевропейския праезик.
* Категорията лице е развита като в повечето индоевропейски езици – различават се 1, 2, 3 лице.
* Категорията залог е представена от деятелен и среден залог като в старогръцки. Формите за страдателен залог се предават от тези за среден залог, вероятно при калкиране на санскритски изрази. Някои глаголи са засвидетелствани само в среден залог: trik- „обръркан съм“: тох. A trikatär, Б triketär „той е объркан“, с окончание -tär за 3 л., ед.ч., среден залог. В тохарски A е засвидетелствано сег.деят.прич. trikant, но то има значение на лице, извършващо действието. По същия начин причастната форма в тохарски A pekant „бояджия“ е еднаква по произход с лат. pingens „боядисващ“, но е по-близка по значение до лат. pictor.
* В глаголната система има засвидетелствани 4 наклонения: изявително, подчинително, желателно, повелително. Категорията време е слабо развита – различават се сегашно и минало време в изявителното наклонение. Бъдещето време се изразява описателно. Тохарските глаголи се характеризират с наличието на две глаголни основи – базова и каувативна. Каузативната основа се получава чрез удвояване на корена. Пример от тохарски Б: основата на глагола tsälpetär „той е освободен, той умира“ е базова, а на tsalpäs&#803;tärtsalpäṣtär „той освобождава“ е каузативна. Каузативното значение е подчертано най-вече когато базовият глагол е непреходен.
 
=== Таблица с форми за сегашно време на изявително и подчинително наклонение ===
Ред 100:
| lkām
| lkāskau
| * pälkām
| lakau
|-
Ред 106:
| lkāt
| lkāst
| * pälkāt
| lkāt
|-
| 3
| lkāṣ
| lkās&#803;
| lkāṣṣäṃ
| lkās&#803;s&#803;äm&#803;
| * pälkāṣ
| *pälkās&#803;
| lkaṃ
| lkam&#803;
|-
| 1 мн.ч.
| * lkāmäs
| * lkāskeṃ
| *lkāskem&#803;
| * pälkāmäs
| lkām(o)
|-
| 2
| lkāc
| * lkāścer
| * pälkāc
| lkācer
|-
| 3
| lkeñc
| lkāskeṃ
| lkāskem&#803;
| * pälkeñc
| lakaṃ
| lakam&#803;
|-
| причастие
| lkānt
| lkāṣṣeñca
| lkās&#803;s&#803;eñca
|
|
Ред 141:
| деепричастие
| lkāl
| lkāṣṣälle
| lkās&#803;s&#803;älle
| * pälkāl
| lkālle
|-
Ред 155:
| 1 ед.ч.
| lkāmār
| * lkāskemar
| pälkāmār
| * lkāmar
|-
| 2
Ред 163:
| lkāstar
| pälkātār
| * lkātar
|-
| 3
Ред 173:
| 1 мн.ч.
| lkāmtär
| * lkāskemt(t)är
| * pälkāmtär
| * lkāmt(t)är
|-
| 2
| lkācär
| * lkāstär
| * pälkācär
| * lkātār
|-
| 3
| lkāntär
| * lkāskentär
| * pälkāntär
| lkāntär
|-
| причастие
| lkāmāṃ
| lkāmām&#803;
| lkāskemane
|
Ред 196:
|}
''Забележка'': Формите със звездичка не са засвидетелствани, а възстановени по сравнителния метод.
* Интересен факт е наличието на деепричастие с окончание -l, каквото се среща и в славянските езици.
 
== Развитие на тохарските езици ==
Ред 206:
== Литература ==
* Adams, Douglas. A dictionary of Tocharian B. Amsterdam: Rodopi 1999.
* „[http://ccbs.ntu.edu.tw/FULLTEXT/JR-JRAS/sylvain.htm Tokharian Pratimoksa Fragment Sylvain Levi]“. ''The Journal of the Royal Asiatic Society of Great Britain and Ireland''. 1913, pp.&nbsp;109–120.
* Mallory, J.P. and Victor H. Mair. ''The Tarim Mummies''. London: Thames & Hudson, 2000. (ISBN 0-500-05101-1)
* Schmalsteig, William R. „[http://www.lituanus.org/1974/74_3_01.htm Tokharian and Baltic].“ ''Lituanus''. v. 20, no. 3, 1974.
* Krause, Wolfgang and Werner Thomas. ''Tocharisches Elemantarbuch''. Heidelberg: Carl Winter Universitätsverlag, 1960.
* Malzahn, Melanie (Ed.). ''Instrumenta Tocharica''. Heidelberg: Carl Winter Universitätsverlag, 2007. (ISBN 978-3-8253-5299-8)
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тохарски_езици“.