Разлика между версии на „Пиетизъм“

92 байта изтрити ,  преди 2 години
м
замяна с n-тире; козметични промени
м ({{lang-de}})
м (замяна с n-тире; козметични промени)
== Произход на думата ==
 
Немския термин „''Pietismus''“ (пиетизъм) е съставна дума от латински, френски и гръцки език. Към френската дума ''piété'', която от своя страна е образувана от [[акузатив]]а ''pietatem'' на латинската дума ''pietas'' („чувство на задълженост“), се добавя полатинченото гръцко окончание „-ismós“, което изразява интензивни вътрешни позиции или прекалени идеологии.
В началото думата е служела за подигравателно обозначение за „набожност“. Като положително самоописание (на професора по поезия от [[Лайпциг]] ''Joachim Feller'') означава стремеж към интензивно и дълбоко благочестие и набожност.
 
== Същност на пиетизма ==
Исторически пиетизмът е реакция на [[Просвещение]]то. [[Теология|Теологично]] погледнато е отговор на напрежението и травмата от [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] чрез ново ориентиране към лютеранството. Просвещението разтърсва традиционния светоглед чрез научни познания и атакува официалната теология чрез [[философия]]та на Просвещението. Теологията реагира чрез повишаване на научността и по-този начин става неразбираема за нормалните [[Църква (институция)|църковни]] членове. От една страна [[Абсолютизъм|абсолютистката държава]] изисква признание на официалната [[догма]], което се поставя на преден план, но от друга страна личната вяра и набожност се определя като смущаваща. Пиетизмът критикува тези две развития, които ги определя като чисто формални, и противопоставя на тях своя идеал на една лична вяра и набожност, която зачита и човешките чувства.
 
Пиетизмът е едно [[Библия|библейско]] движение на миряни за освещение (на немски ''Heiligungsbewegung''). Той подчертава субективната страна на вярата, но се развива в една силна мисионска и социална посока. В практиката на пиетизма домашните групи за общо изучаване на [[Библия]]та с [[молитва]] имат често по-голямо значение от [[Богослужение|богослуженията]].
Пиетизмът изповядва в много от своите течения безпогрешността на Библията (в по-лека форма: липса на противоречия в Библията) или достатъчността на [[Библия|Святото писание]] по отношение на [[спасение]]то. В резултат следва една консервативна теология.
 
Също така пиетизмът подчертава свещеничеството на всички вярващи, според [[Първо послание на Петър|1. Петрово]] 2:9f. Като проповедници биват призовани не само теолози, а и миряни - предимно мъже - без теологично образование.
 
Днес пиетистите се числят към евангеликалните християни ([[Английски език|англ]]. ''evangelicalism'').
Важни основатели на ([[вюртемберг]]ския) пиетизъм, като ''Michael Hahn'', ''Johann Albrecht Bengel'' и ''Friedrich Christoph Oetinger'' поддържат вярата в универсалното спасение (''apokatastasis'').
 
Както при лютеранския, така и при реформирания пиетизъм се различават църковни и църковно-критични течения - като например радикалният пиетизъм и „движението за вдъхновение“ (на немски ''Inspirationsbewegung'' - поставят наравно с Библията „говоренето на езици“/глосолалията като източник на [[Бог|божествено]] откровение)
 
=== Лютерански пиетизъм ===
 
=== Неопиетизъм ===
 
== Влияние ==
 
=== Мислители и теолози повлияни от пиетизма ===
 
* [[Имануел Кант]]
* [[Фридрих Шлайермахер]]
 
=== Политици повлияни от пиетизма ===
 
* [[Йоханес Рау]]
* Политоложката ''Christina Rau'' съпруга на Йоханес Рау.
* [[Георг Михаелис]]
 
== Критика ==
 
== Известни представители на пиетизма ==
* ''Johann Albrecht Bengel'' (1687-1752)
* ''Johann Christoph Blumhardt'' (1805-1880)
* ''Wilhelm Busch'' (1897-1966)
* ''August Hermann Francke'' (1663-1727)
* ''Johann Michael Hahn'' (1758-1819)