Остроготи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м интервал |
||
Ред 23:
Една малка част от остготите остава на п-в Крим. Кримският готски език просъществува до 17 – 18 в. (съобщава се по това време за кримски „''татари''“, говорещи „''долнонемски''“).
Друга част от остготите, водени от Видимир, син на Ерманарих, успява да избяга в ''Римската империя'' на юг от Дунава заедно с част от Аланите и някои отцепили се хуно-българи. През 378 г. те взимат участие на страната на вези-готите в [[Битка при Адрианопол (378)|битката]] при гр. Адрианопол (Одрин), където римската армия е разгромена, а Император [[Валент (Римска империя)|Валент]] (* 328, †378) е убит.
Други остготи успяват да се измъкнат към Северна Италия като сеят опустошения по пътя и накрая обсаждат [[Равена]]. През 406 г. Родогаст е разгромен и екзекутиран от римският пълководец Стиликон с помощта на хуните на кан [[Улдин]], дядото на кан Атила. Част от победените остро-готи са включени в римската войска, а другите са заробени.
В [[Битка на Каталаунските полета|Битката на Каталунските полета]] през [[451]] г. остготите са на страната на ''Хунската империя'' на кан Атила (†453), [[гепиди]]те, [[херули]]те и др. срещу римляните, вези-готите, [[алани]]те, [[франки]]те и др. водени от пълководеца и трикратен консул и управител на Рим [[Аеций|Флавий Аеций]] (* ок.390, †454), тракиец. След внезапната смърт на Атила през 453 г. неговите 6 синове започват междуособни борби.
[[Файл:Mausoleum of Theoderic.JPG|мини|200px|Мавзолеят в Равена на <br> '''Крал Теодорих Велики''']]
[[Теодорих Велики|Теодорих]], наречен по-късно Велики (* 451, †526), син на княз [[Тиудимир]] (Теодомир), на 8-годишна възраст отива заложник в Константинопол, където престоява 10 години и получава римско възпитание в Двора на император [[Лъв I (император)|Лъв I]].
През 457 г. княз [[Аспар]], който е [[арианство|арианин]] („''полуарианин''“), отказвайки се доброволно от престола по религиозно-политически причини, издига за Римски Император протежето си Лъв I, от тракски произход, но изповядващ Християнството по Никейския (гръцкия) канон. За да обезсили зависимостта си от княз Аспар, император Лъв I създава нова гвардия от малоазийски [[Исаврия|Изаури]] и подготвя издигането в противовес на Аспар на изаурецът [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] (†491), който през 471 г. убива Аспар, а през 474 г. става римски император. След като през 469 г. Империята решава да води на Изток и на Запад война срещу готите, „''отрова за държавата''“, Аспар разпуска своите готи и Теодорих се зъвръща в родината си.
Ред 41:
Освободен от най-опасния си враг и конкурент, Теодорих Велики започва през 482 г. офанзива срещу населените с гърци (неариани) земи на Империята. Ужасните опустошения принуждават накрая Зенон да сключи в 483 г. желания от Теодорих договор: Потомъкът на Амалите бива въведен в достойнството на главнокомандващ и Патриций, през 484 г. (на 33 години) става консул, неговият род на Амалите станал Флавиев, придават му се [[Крайбрежна Дакия|Брегова Дакия]] и части от [[Долна Мизия]]. Консулството на Теодорих Велики е „ознаменувано“ с убийството насред улицата на сина на Теодорих Страбон, който, от своя страна, преди това убил своите чичовци и загубил войската, която в по-голямата си част преминала към Теодорих Велики.
За да се подсигури срещу най-опасния си съюзник, готите, които от една страна, застрашават Цариград, а от друга – Епир и Тесалия, Зенон се обръща за помощ към българите и назначава [[Сабиниан Магн]] за пълководец. Сабиниан съумява с разни маневрирания да накара Теодорих да напусне Адриатическото крайбрежие и Македония, но без да го унищожи. Понеже Зенон е недоволен от този начин на действие и съзира заговор, той изпраща убийци да унищожат Сабиниан Велики. След неговата смърт илирийски и македонски войвода стана синът му, носещ неговото име, [[Флавий Сабиниан]], когото Теодориховият възхвалител, Тицинският епископ [[Магн Феликс Енодий|Енодий]] (* 473 – †524), споменава в панагирика си към Теодорих.
Теодорих се връща обратно в Нове, откъдето той е тръгнал преди половин десетилетие. От столицата си гр. Нове (край днешният Свищов) Теодерих водел преговорите със Зенон в Константинопол и накрая постигнал сключването на договор с тежки последствия, според който „''той, след победата над Одоакър, за своите усилия ще властва наместо императора, докато същият дойте там (в Италия)''“.
Ред 61:
[[Файл:Justinian mosaik ravenna.jpg|мини|350px|'''Св. Император Юстиниан I Велики'''<br> (Мозайка от St. Vitale, Равена)]]
По време на царуването на св. император [[Юстиниан I|Юстиниан I Велики]] (''Управда'',* ок. 482 – † 565), от трако-български произход, родом от гр. Таурезиум край Скопие, Македония, Главнокомандващият римската армия [[Велизарий]] (* 505 – † 565), също от трако-български произход, през 535 г. дебаркира на о-в [[Сицилия]], през 536 г. превзема Рим. Крал [[Теодахад]] (последният Амала, * 507/511 — † 536) предлага да отстъпи Кралството си на Юстиниан Велики, но разбунтувалите се остро-готи го свалят от власт и издигат за Крал [[Витигис]] (†ок.542), който убива Теодохад. През 550 г. Велизарий превзема столицата на остро-готите [[Равена]].
След тежкото си поражение от Велизарий остро-готите издигат за предводител [[Тотила]] (†552), който успява да създаде нова държава северно от р. [[По]] и през 552 г. да се обяви за Крал. Тотила успява бързо да завладее обратно големи части от Италия с подкрепа на местното население и дори на два пъти да превземе Рим през 546 и 550 г., въпреки повторното изпращане на Велизарий. Опустошителната 10-годишна война води до катастрофални поражения на късноантичната култура на Италия. След отзоваването на Велизарий, неговият съперник генерал [[Нарсес|Нарзес]] (* ок.490 – † 574, евнух и епилептик) успява през 552 г. да рагроми остро-готите, при което Тотила загива. Остатъците от разбитите войски издигат за Крал [[Тея]] († 552), но отново са разбити от Нарзес.
Част от останалите остро-готи се подчиняват на императорските войски, част от тях бягат при франките, а другите попадат през 568 г. под властта на [[лангобарди]]те в Италия.
| |||