Разлика между версии на „Франсоа Вател“

м
интервал; козметични промени
м (интервал; козметични промени)
Франсоа Вател е роден в [[Перон (град)|Перон]] в семейството на майстор на [[покрив]]и. През [[1646]] г. по препоръка на брат си, 15-годишният младеж става чирак-сладкар в работилницата на Жан Евьорар (Jehan Heverard), където работи 7 години.
 
[[FileФайл:Le chateau de Vaux le Vicomte.jpg|thumbмини|300px|Vaux-le-Vicomte]]
През [[1653]] г., тогава 22-годишен, в замъка Во льо Виконт (château de Vaux-le-Vicomte) (тогава в процес на изграждане), той става помощник-готвач на иконома на виконт и маркиз [[Никола Фуке]] (Nicolas Fouquet) (новоназначеният началник на финансите от министър-председателя и кардинал [[Мазарини]], регент на кракя [[Луи XIV]], който тогава все още е 15-годишен). Качествата на Вател способстват да бъде назначен скоро и за управител на домакинството (maître d'hôtel) на Фуке.
 
[[КартинкаФайл:Château de Versailles, salon de Diane, buste de Louis XIV, Bernin (1665) 03.jpg|leftляво|мини|Бюст на Луи XIV]]
На [[17 август]] [[1661]] г. Никола Фуке е домакин на двора на крал Луи XIV, тогава 23-годишен, и на кралицата-майка [[Ана Австрийска]], които са гости по повод откриването на замъка Во льо Виконт. Вател е едновременно и ръководител на протокола, и иконом по организиране на празненството. Предлаганото меню е огромно и с множество деликатеси – фазани, яребици, пъдпъдъци. В ястията на благородниците има злато, а за останалата част от двора пари. 84 цигулари изпълняват музика на [[Жан-Батист Люли]] (Jean-Baptiste Lully). [[Молиер]] и Люли представят написана специално за повода комедия-балет. Десертът е създаден от Вател – пухкав сметанов крем с вкус на ванилия. Фонтани и фойерверки допълват изживяването.
 
[[FileФайл:Portrait Nicolas Fouquet.jpg|thumbмини|Никола Фуке]]
Честта и гордостта на Луи XIV, който все още изпитва финансови затруднения, са дълбоко наранени от целия разкош и великолепие на тържествата, които надхвърлят тези на неговия двор (намиращ се по онова време в замъка [[Фонтенбло]], тъй като се строял двореца във [[Версай]]). По-късно на краля се налага да претопи златото от ястията за да се справи със значителните разходи по [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]]. След фойерверките над замъка, кралят отказва стаята предложена от домакина и се връща във Фонтенбло на 20 км разстояние от там.
 
През [[1663]] Франсоа Вател постъпва на работа като управител на кухнята на замъка. Той отговаря за организацията на доставките и приготовлението на храната. По това време той преименува сметановият крем на Во льо Виконт в Шантийи.
 
[[FileФайл:Chateau de Chantilly.jpg|thumbмини|300px|Château de Chantilly]]
Крал Луи XIV и принцът на Конде са в обтегнати отношения, тъй като в първата [[Фронда]] (въстание срещу френското правителство) отначало силно подкрепя кралската власт, но впоследствие се оказва неин отявлен противник. След няколко години основни ремонти по замъка, на [[21 април]] [[1671]] крал Луи XIV, 20 години след Фрондата, посещава замъка на принца на Конде, за да се обсъди евентуалната [[Нидерландска война|Френско-Нидерландска война]] (впоследствие през [[1672]] – [[1678]] се състои), от която принцът ще да извлече съществена облага, тъй като е забележителен военачалник и поддържа собствена армия – една от най-силните в страната. Впечатлението от гостуването било особено важно за принц дьо Конде, тъй като той искал от краля голяма сума и се опитвал да спечели благоразположението му, за което способствали и усилията на Вател. В същото време с гостоприемството си иска да отвърне за оказаната благодат и прошка. Кралят води със себе си целият двор от 3000 души (600 придворни и множество слуги). Съдбата на дома на Конде до голяма степен зависи от успеха на тържествата и принца стоварва цялата тежест на този успех на неговият иконом Вател. Срокът, за който той трябвало да подготви всичко, бил 15 дни.
 
[[КартинкаФайл:Grand-conde.jpg|thumbмини|200px|ляво|Портрет на Конде от Давид Тениер Млади]]
Гостуването трае три дни и три нощи (четвъртък вечер до събота вечер). Разкошните банкети струват 50 000 сребърни [[екю]] – преизчислено спрямо покупателната способност към [[2006]] г. това се равнява на сума над 500 000 [[евро]]. Във всичко Вател демонстрира краен перфекционизъм. В задълженията му влиза освен подготовката на ястията, и организирането на кралските забавления по време на храненията. Обедите и вечерите са съпроводени от театрални и музикални представления на фона на пищни декори. Последният ден от посещението на краля, [[24 април]] [[1671]] г., е отреден за банкет, посветен на морската митология, рибата и ракообразните. Вател е на крак още в 4 ч. сутринта и очаква доставки, но предишната нощ има буря и на сутринта рибарите му донесят едва няколко риби (морето отстои на 200 км. от замъка). Изпращат се хора до всички пристанища, но времето напредва, а така и нищо не идва. Вател е под много голямо психическо напрежение, още повече че последните дни почти не е спал. Той заява на първия си помощник Гурвил (същия, който му предлага тази работа): ''Господине, аз няма да оцелея от този срам. Имам чест и репутация за губене''. След това без излишна суетня се затворя в стаята си, укрепва меча си на вратата и се пронизва три пъти, двата удара не са смъртоносни, но третият го пронизва фатално (той бил на 40 години). В това време коли с риба започват да идват от всички краища. Търсят Вател и хлопат по вратата. След като не им се отворя, тя е разбита и главния готвач е намерен удавен в собствената си кръв. В този момент идва и принцът на Конде, обзет от отчаяние. Принцът съобщава на краля за кончината на управителя, който от своя страна изразил съжаление, за цялото неудобство, което е създадено от визитата му, като упрекнал домакина си за тези свръхусилия и заръчал повече да не прави подобни неща. Всички хвалят трудът на Вател и изразяват възхищение от смелостта на постъпката му. Гурвил довършва мероприятията по банкета и гостите остават много доволни.
 
== Литературни извори ==
[[FileФайл:Marquise de Sévigné.jpg|thumbмини|200px|Marie de Rabutin-Chantal, marquise de Sévigné]]
Данни за този последен епизод от жизнения път на Вател се черпи от писмо на маркиза дьо Севинье, Мари дьо Рабютен-Шантал (Marie de Rabutin-Chantal, marquise de Sévigné) до дъщеря ѝ (писма от 24 април и 26 април 1671 г.).<ref name="Kladstrup pg 30"> D. & P. Kladstrup ''Champagne'' pg 30 Harper Collins Publisher ISBN 0060737921 </ref> Дук дьо Сен Симон (Le duc de Saint Simon) също споменава за това събитие в мемоарите си.
 
 
== Библиография ==
* Dominique Michel 1999.''Vatel ou la naissance de la gastronomie'' (Editions Fayard)
* Patrick Rambourg 1999. ''Recettes du Grand Siècle'' (Editions Fayard)
* Mathilde Mottoule 2006. ''Vatel ou l'origine d'un mythe''.
 
== Външни препратки ==
* [http://vatel.netfirms.com/ Madame de Sévigné's account of Vatel's supposed suicide, in both English translation and the French original].
 
{{СОРТКАТ:Вател, Франсоа}}