Планинички манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 19:
| сайт =
}}
[[FileФайл:Ktitorski nadpis Planinicki manastir.jpg|мини|250п|Ктиторският надпис от 1606 година]]
'''Планиничкият манастир „Свети Никола“''' е манастир в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]], Сърбия, в землището на село [[Планиница (община Цариброд)|Планиница]] (''Горна'' или ''Бугарска Планиница''), [[Цариброд]]ско.
 
== География ==
Манастирът се намира на 14 километра западно от Цариброд.
 
== История и архитектура ==
Манастирският комплекс се състои от църквата „Св. Никола“, камбанария, конак и други постройки. Според надписа в църквата, запазен в западната част на наоса, църквата е „''изписана през април и завършена на 22 април при поп Стефан в 7114 г. [1606 г.]''“.
 
Църквата е еднокорабна, триконхална, засводена, с двускатен покрив.<ref name="Лакова">Лакова, Елина. Планиничкият манастир – един угасващ духовен пламък, Бюлетин на културно-информационния център на българското малцинство „Цариброд“, бр.2, Димитровград 2000, с. 14-16.</ref> Размерите и&#768;ѝ са 8х6,3 м., а дебелината на стените - 0,6 м. Певниците и абсидата имат самостоятелни керемидени покриви.<ref name="Иванов и др."/>
 
През 1910 година манастирът е притежавал 62 парчета земя с обща площ 211,4 декара.<ref name="Иванов и др.">Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 130, 133.</ref> Според доклад на царибродския архиерейски наместник от януари [[1942]] година манастирът почти не притежава ниви, но има около 1000 декара гори.<ref>Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 541.</ref>
Ред 34:
Днес манастирът е недействащ.
 
== Стенописи ==
Смята се, че стенописите са дело на софийския зограф Св. [[Пимен Зографски]] и неговите ученици, работили в края на [[16 век|16]] и началото на [[17 век]].<ref name="Кил,268">[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 268.]</ref>
 
В източната част от потона е изобразен Христос от „Възнесението“, в централната - Христос Пентократор, вписан в тетраморф. В абсидата е изобразена Богородица Платитера (Ширшая небес), долу с „Поклонение на жертвата“. Над абсидата, под прозореца е вместено изображение на Св. Убрус. На западната стена са са изобразени композициите „Преображение“ и „Успение Богродично“. Отвън, в люнета на западната стена над входа е поставен патронът - свети Никола.<ref name="Лакова"/>
На западната фасада на външната страна на църквата е изписано голямо изображение на [[Страшния съд]]. <ref name="Кил,268"/><ref name="Иванов и др."/>