Босилеград: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 42:
С това се изчерпват оскъдните сведения, по които може да се предполага какви народи са живели и минавали през Босилеградския край в миналото.<ref name="Kraishte">[http://www.bosilegrad.org/bg/Istorija.aspx Йордан Захарийев, Kюстендилско краище, СбНУ, БАН 1918 г. Официален сайт на Община Босилеград]</ref>
За пръв път в този край е включен в държавата на [[българи]]те в [[809]] г., когато [[София]] е превзета от хан [[Крум]]. <ref name="Kraishte"/> При [[Борис I|Св. цар Борис I Покръстител]] (845 – 884) [[Македония (област)|Македония]] до [[Струма]] и [[Охрид]] са българско владение, съответно и тези краища са част от християнизираната българска държавна територия. <ref name="BAN"> История на България, том 2 – Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> След 1014 г. районът пада под [[Византия|византийска]] власт, освободен е за кратко при въстанията на Петър Делян в 1040 – 41 г. и Георги Войтех в 1071 – 72 г. <ref name="BAN"> История на България, том 2 – Първа българска държава. колектив БАН, София, 1981 г.</ref> През
Само 5 години след възстановяването на българската независимост в 1185 г. при цар Асен [[Цар Иван Асен II|I]] в 1190 г. тукашният край е освободен и трайно включен в пределите на България. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref>През [[1282]] г. следствие татарското нашествие и продължителните междуособици в Българското царство [[Стефан Милутин]], сръбски владетел и далечен потомък на цар Смуил, завладява за кратко околностите на [[Велбъжд]] (днешен [[Кюстендил]]). <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> За да получи подкрепа за действията си от многото българи нови поданиците на кралството през 1284 г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар Георги I Тертер скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - Анна Тертер. <ref name="BAN3"> История на България, том 3 – Втора българска държава. колектив БАН, София, 1982 г.</ref> Само след 18 години при цар
[[Файл:levski.jpg|ляво|мини|250п|Паметникът на Васил Левски в Босилеград.]]
Ред 52:
През [[април]] [[1917]] г. сръбският четнически войвода [[Коста Пекянец]], заедно със своята чета, [[Клане в Босилеградско|опожарява Босилеград и убива 32-ма души]], като изгаря две живи деца. След [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] г. Босилеград и останалите части на [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] са предадени на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], преименувано през [[1929]] г. на [[Кралство Югославия]].
По време на [[Втора световна война|Втората световна война]], по-точно във времевия промеждутък [[1941]]
След комунистическия преврат на [[9 септември]] [[1944]] г. е върната на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]], в състава на Социалистическа Република [[Сърбия]].<ref name="Kraishte"/>
Ред 116:
Представлява част от полоса на пограничните говори, образуващи прехода от източната към западната група южнославянски езици.
Може да се раздели на няколко подговора, в зависимост от застъпването на [[Праславянски език|праславянските]] ''
* ''ч''—''дж'' подговор: ''ноч'' (нощ), ''вèджи'' (вежди) – около и на север, северозапад от град [[Босилеград]]
* ''к’''—''г’'' подговор: ''нок’'' (нощ), ''вèг’и'' (вежди) – на юг в селата [[Бистър]], Горно и [[Долно Тлъмино]], [[Караманица]]
Ред 129:
== Политика ==
Кмет на община Босилеград
== Легенда ==
Ред 146:
== Обществени институции ==
'''Училища'''<ref name="obrazovanie"> [http://www.bosilegrad.rs/stari/obrazovanje_bg.htm Основите на образованието в Босилеградска община в: Официален сайт на Община Босилеград]</ref>
* [[ОУ „Георги Димитров“ (Босилеград)|Основно училище „Георги Димитров“]], със седалище в Босилеград и паралелки от 1-ви до 4-ти клас във 22 села в община Босилеград, както и четири основни филиала в селата [[Бистър]], [[Горна Любата]], [[Долна Лисина]] и [[Долна Любата]] с класове от 1-ви до 8-ми. Обучението е общообразователно и се провежда на сръбски език с факултативно изучаване на майчин (български) език. В босилеградското училище съществува паралелка в която обучението се провежда на български език от учебната 2007/2008 г. Обучението изцяло на български език е провеждано до учебната учебната 1987/1988 г. <ref name="pdimitrov">[http://liternet.bg/publish8/pidimitrov/syrbia.htm Учебните програми по български език в република Сърбия (1941 – 2001) от Пене Ив. Димитров]</ref> Директор: Методи Чипев.
* [[Гимназия общ тип (Босилеград)|Гимназия]] – средно общообразователно училище в град Босилеград. Училището е с класическа (реална) насока – в нея се изучават засилено, както природоматематическите предмети така и чужди езици. Обучението се води на [[сръбски език]] (хорариум 4 уч. часа седмично), а български се изучава допълнително с хорариум 2 учебни часа седмично. Изучават се още [[латински език]] (седм. хор. 2 уч. часа), [[Изкуствознание|история на изкуството]] и [[Музикология|история на музиката]]. В самата сграда се намират и две паралелки, филиали на техникуми, в които учениците се обучават в специализиран курс по икономика и авто-електротехника, а обучението е в срок от 3 години след 8-ми клас. Гимназията е основана през 5 ноември 1941 година <ref name="obrazovanie"/> с указ на цар [[Борис III]], по настояване на делегация на българи от Босилеград. При основаването си гимназията носи името Гимназия „Княгиня Мария Луиза“. Обучението се провежда на български език. След [[Втора световна война|Втората световна война]], в 1946 година новата комунистическа власт сменя името на Гимназия „Иван Кариванов“ но обучението продължава да се провежда на български език до 1959 г., когато гимназията се превръща в Икономическо училище в което българският език не се изучава изобщо. През останалото време и българският език се е изучавал като допълнителен с хорариум от два часа седмично<ref name="pdimitrov"/>. В периода 1977 – 1990 г. е открито средно профилирано училище. През [[1990]] година за трети път е възвърнато гимназиалното обучение в града, но гимназията не носи име на патрон поради спорове. Предложеното име Гимназия „[[Емануил Попдимитров]]“ е отхвърляно няколкократно при гласуване в общински съвет поради политически причини и предполагаемата връзката на предложения патрон с [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|ВЪРТОП]].
Ред 193:
* '''Храм „Св. Троица“ в [[Извор (Община Босилеград)|село Извор]]''' построена 1833 – 35 г. – „Вилаетската църква“ една от най-внушителните с размерите си и най-ранните български възрожденски църкви в цялата българска земя, строена от майстори от [[Дебър]], украсена с изящни каменни резби по аркадата на нартекса, стенописи и икони от Самоковската иконописна школа, включително от майстор Димитър Зограф – син на Христо Димитров и по-голям брат, закрилник и учител на [[Захарий Зограф]]. Камбаната и е отлята във водещия български камбанолеярски център в село [[Горно Броди]] [[Сяр]]ско. Подробно паметникът е описан на страницата на [[Извор (Община Босилеград)|село Извор]].
* Манастир палянски „Св. Богородица“ от ХІІІ век с храм „Въведение Богородично“ на който има надпис от 818 г., фрески и
* Храмове „Свети Никола“ IX-XIV век запазени стенописи от 1608 г. и църква „"Св. апостоли Петър и Павел"“ 1904 г. село [[Божица]]
* Храм „Св. Спас“ – Възнесение Господне, село [[Долна Лисина]]
* Храм „Св. архангел Гавраил“, село [[Колуница]], предвъзрожденска, възстановена
* Храм „Свети Харалампий“, село [[Бранковци]], 1812 г.
Ред 285:
* [http://www.eparhijavranjska.org/eparhija/Sematizam/default.asp Епархија Врањска, Храмови]
* [http://www.bosilegradskokraiste.com/bg/obosilegradu.html Босилеградско Краище пее и танцува]
* [https://www.facebook.com/
* [http://www.bosilegrad.org/bg/pdf/Opstina_Bosilegrad-Goran_Milanov.pdf Горан Миланов
{{Навигационен шаблон
| име = Босилеград
| |||