Уикипедия

Пласибо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 10:
[[Лондон]], [[Англия]]
| стил = [[Рок]]<br>[[алтернатив рок]]
| период_на_активност = [[1994]] -– до наши дни
| лейбъл = [[EMI]]<br/>[[Virgin Records]](сегашен)<br/>[[Caroline Records]]
| сайт = [http://www.placeboworld.co.uk/ официален сайт]
Ред 26:
За кратко групата е известна като ''Ashtray Heart'', но после бързо се преименува на Пласибо.
 
Първоначално групата е била пред дилема кой да застане на ударните -– Стив Хюит или Робърт Шулцберг, като те са се редували. Когато става ясно, че Хюит е предпочитаната фигура, той участва в групата ''London band Breed'', и затова в договорът с ''Caroline Records'' като барабанист е записан Шулцберг.
 
Пласибо нашумяват и поради факта, че членовете им са с различна сексуална ориентация -– Олсдал е [[хомосексуален]], Хюит е [[хетеросексуален]], а Молко е [[бисексуален]]. Техният стил на живот често се споменава в музиката им. Например в песента "Special K" от албума '''''Black Market Music''''' (2000) се описва въздействието от наркотикът ''Ketamine''.
 
Брайън Молко си е признавал, че използва ободряващи наркотици. През 1997 г. в интервю за ''New York Doll'' той споделя: ''"Вероятно хероинът е единственият наркотик, който никога не бих опитал".''
Ред 36:
След '''''Without You I'm Nothing''''' следва период на спад на популярността им в [[Англия]]. Пресата там периодично се присмива на личностните им качества и претенциите на основните членове на групата и най-вече на Молко. Въпреки това групата остава крайно популярна в континентална [[Европа]] и особено във [[Франция]]. Молко владее идеално френски, макар и с английски ударения на думите. Този факт е причина Пласебо първоначално да атакуват френския пазар. И те успяват - там намират значително повече фенове, отколкото във [[Великобритания]].
 
В '''''Black Market Music''''' стълът им малко се променя -– чувства се откровения звук на китарата. Този стил напомня на британският и американският [[рок]] от 70-те години, допълнен с извисяващите се вокали на Молко.
 
Групата е поканена да свири на 50-годишнината на [[Дейвид Боуи]] на ''Madison Square Garden''. По-късно, през 1997 г., заедно с Боуи изпълняват "20th Century Boy" на живо на наградите ''[[Брит]]''. През 1998 г. записват и друга дуетна песен с Боуи -– ''Without You I'm Nothing''.
 
Албумът '''''Sleeping with Ghosts''''' (2003) е повече „приключенски“ -– експериментира се с танцувални тонове, електронни мотиви, по-малко рок китара, макар, че в някои от синглите се запазва традиционния им стил, като например в нашумелия "The Bitter End".
 
През есента на 2004 г. излиза колекция със синглите на Пласибо под заглавието '''''Once More with Feeling'''''. Тя съдържа два диска -– аудио диск и [[DVD]] с клиповете на групата. Впоследствие имат изяви на ''Wembley Arena'', съвместни 2 песни с [[Робърт Смит]] от „[[Дъ Кюър]]“, турне в [[Южна Америка]].
 
На 2 юли 2005 г. изпълняват "Twenty Years" и "The Bitter End" в концерт на живо на ''Palace of Versailles'' във [[Франция]].
Ред 50:
Две от песните са осъществени с американски изпълнители: "Meds" с ''Алисън Мошарт'' (Alison Mosshart) от групата ''"Дъ Килс" (The Kills)'' и парчето "Broken Promise" с ''[[Майкъл Стайп]]'' от [[Ар И Ем]].
 
Петият албум '''''Meds''''' „изтича“ незнайно как и досега в [[Интернет]] на 17 януари 2006 г. Официалната дата на излизането му е 13 март 2006 г., макар голяма част от феновете да са го слушали 2 месеца по-рано. Първият [[сингъл]] от албума е "Because I Want You", а вторият -– "Infra-Red".
 
Турнето им на Острова през 2006 г. минава с огромен успех. Концертът им в [[Лондон]] е на ''Alexandra Palace''. Повечето от феновете са били пред входовете още от 18 часа на предходния ден и са прекарали там повече от едно денонощие преди да влязат за концерта.
Ред 58:
През 2007 г. се провежда Европейско турне. Пласибо отново не пропускат [[България]]. Този път концертът е в Зимния дворец на спорта в [[София]] на 18 юни и преминава с голям успех пред около 6000 зрители.
 
В началото на октомври 2007 г. Стив Хюит напуска групата поради "лични и музикални различия". Браян и Стефан не бързат да му търсят заместник, започват работа по новия им, шести албум. През август 2008 г. Пласибо обявяват новят си барабанист -– Стив Форест.
 
'''''Battle for the Sun''''' е издаден на 8 юни 2009 и е първият с участието на Стив Форест. Едноименното парче "Battle for the Sun" дебютира по BBC Radio 1 на 17 март 2009 г., а впоследствие е налично за свободно сваляне от официалният сайт на групата. Първият сингъл от албума е "For What It's Worth" с радио дебют на 20 април 2009 г.
Ред 72:
=== Предишни ===
* основни членове
*: Робърт Шултцберг (Robert Schultzberg) -– 1994-1996 -– ударни
*: Стивън Хюит -– 1996-2007 -– ударни
*: [[Стив Форест]] (2008-2015) – ударни, беквокал<ref>http://www.placeboworld.co.uk/news/steve-forrest-leaves-placebo-pursue-personal-musical-ambitions</ref>
* турне музиканти
*: Ксевиър Ройд (Xavior Roide) -– 2003-2005 -– клавишни, беквокал
*: Алекс Ли (Alex Lee) -– 2006-2007 -– китара, клавишни, беквокал
 
 
== Дискография ==
=== Албуми ===
* 1996 —– ''„Placebo“''
* 1998 —– ''„Without You I'm Nothing“''
* 2000 —– ''„Black Market Music“''
* 2003 —– ''„Sleeping with Ghosts“''
* 2004 —– ''„Once More with Feeling“''
* 2006 —– ''„Meds“''
* 2009 —– ''„Battle for the Sun“''
* 2013 —– ''„Loud Like Love“''
*
=== Сингли ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пласибо“.