Побоже: Разлика между версии

В 1277 година село ''Поб{{Уникод|ѫ}}жда'' е споменато във [[Виргинска грамота|Виргинската грамота]] на цар [[Константин Асен]] от XI век. Около 1300 година грамота на крал [[Стефан II Милутин]] споменава ''оу Побоужди''. [[Побожки манастир|Побожкият манастир „Рождество Богородично“]] е от XIV–XV век, а църквата „[[Света Петка (Побоже)|Света Петка]]“ е от 1500 година според надписа на входа, в който името на селото е споменато като ''села Побуждиꙗ''. Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от личното име *&nbsp;''Поб{{Уникод|ѫ}}дъ''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 169 -– 170.</ref>

Почти цялото население на селото е [[сърбомани|сърбоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Побуже'' има 68 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Побоже има 64 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, pp. 116-117.</ref> Според секретен доклад на [[Българско консулство в Скопие|българското консулство]] в Скопие всичките 15 от 75 къщи в селото през 1906 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 -– 1944 в документи, том 1 1878 -– 1912, част втора, стр. 298.</ref>.